П. Каст - Преследвана

— Знам. Тук съм от няколко часа и вече виждам колко далеч са стигнали нещата. И Неферет също е на негова страна. — Задържах дъха си в очакване да видя дали Ленобия ще остане сляпо вярна на Висшата жрица, или е достигнала до истината.

— Неферет е най-лошата — каза тя и в гласа й имаше горчивина. — Тя трябваше да бъде най-предана на Никс, а я предаде изцяло.

— Тя не е същата — казах аз. — Предала се е изцяло на злото.

Ленобия кимна.

— Да. Някои от нас отдавна имаха такива опасения. Срамувам се да го призная, но по-голямата част не направихме нищо, за да й се противопоставим, когато се появиха първите симптоми и тя започна да се държи странно. Според мен тя вече не служи на Никс. Затова имам намерение да положа клетва за вярност към нова Висша жрица — завърши тя и ме погледна красноречиво.

— Не и аз — едва не изквичах от страх. — Аз още не съм преминала през Промяната.

— Ти беше Белязана и Избрана от нашата богиня. Това е достатъчно за мен. Драконът и Анастасия са на същото мнение.

— Ами останалите преподаватели? Има ли и други на наша страна?

Лицето на Ленобия посивя от мъка.

— Не. Всички са заслепени от Калона.

— А вие защо не сте?

Тя забави отговора си.

— Не знам защо не успя да ме заслепи като другите. Драконът, Анастасия и аз разговаряхме за това, макар че нямахме много време за разговори. Ние също почувствахме привличане, но част от нас остана незасегната и успяхме да го видим — истински да го видим — и да осъзнаем разрушителната му същност. Стигнахме до единно мнение, че този, който може да го победи, си ти, Зоуи.

Изведнъж се почувствах мъничка, безпомощна и много изплашена. Исках да вдигна ръце и да изкрещя: „Но аз съм само на седемнайсет! Не мога да спася света. Не умея дори да паркирам успоредно!“.

И в този момент лек ветрец погали лицето ми и донесе дъх на косена трева. Стоплен от лятното слънце и напоен с влага от утринна роса, духа ми се въздигна.

— Ти не си обикновено хлапе. Вслушай се в себе си, дете, открий тихия глас в теб. Той ще те поведе и ние ще те последваме — каза тя и гласът й ми напомни за моята богиня.

Смесени с елементите, думите й ме успокоиха и изведнъж очите ми се отвориха. Как можах да забравя?

— Стихотворението! — извиках и отидох бързо до вратата на Персефона, където бях закачила чантата си. — Едно от червените хлапета пише пророчески стихове и точно преди да се върна тук, ми даде стихотворение, в което се говори за Калона.

Ленобия ме гледаше с любопитство, докато ровех из чантата.

— Ето го! — Беше сгънато заедно със стихотворението, което според мен беше за Старк. Грабнах листа и го зачетох. — Да… това е. В него се казва как да накарам Калона да изчезне оттук. Но е написано… с нещо като поетичен код.

— Нека да го прочета? Може да помогна.

Протегнах ръка така, че да може да го вижда, и тя го прочете на глас, докато аз следвах текста с очи:

— Калона излезе от земята, но той не се е преродил, както ни уверява Неферет, нали? — попита Ленобия и продължи да изучава стихотворението.

— Не, бил е затворен в земята повече от хиляда години — отвърнах аз.

— От кого?

— От древните хора от племето на баба.

— Каквото и да са направили хората на баба ти, за да го заровят под земята, изглежда, че втория път то няма да подейства по същия начин. Този път същото нещо ще го накара да избяга. Това е достатъчно за мен. Трябва да се освободим от него, преди да разкъса напълно връзката ни с Никс. — Тя вдигна поглед от стихотворението към мен. — Какво са направили хората чероки, за да го затворят в земята?

Въздъхнах дълбоко и съжалих сто пъти, че баба не е тук, за да ми помогне.

— Аз просто… не знам много за това — проговорих отчаяно.

— Шшш… — успокои ме Ленобия и ме потупа по гърба, сякаш бях нервна кобила. — Чакай, дойде ми една идея. — Излезе бързо от обора и се върна с гъсто и меко чесало, което ми връчи. Излезе за втори път и се появи с бала слама. Сложи я от вътрешната страна на стената и седна на нея. Намести се удобно, извади от балата една дълга златиста сламка и я пъхна в устата си. — Започни да четкаш кобилата и мисли на глас. Трите с Персефона ще открием отговора.

— Добре — казах и започнах да четкам бавно червеникавокафявата грива на Персефона. — Баба ми разказа, че жените Гигуа, ъм… така са наричали мъдрите жени чероки, се събрали от близките племена и създали прекрасна девица от пръст, за да примами Калона в една пещера. После са затрупали входа й с пръст.