П. Каст - Преследвана

— Чакай. Жените се събрали, за да създадат девица, нали така?

— Да. Знам, че звучи откачено, но се е случило точно така.

— Не, не се съмнявам, че казаното от баба ти е истина. Само се чудя колко жени са се събрали.

— Не знам. Баба ми каза само, че Ая е била техен инструмент и всяка от тях я надарила с нещо специално.

— Ая? Така ли се е казвала девицата?

Кимнах и се повдигнах на пръсти, за да я погледна над рамото на кобилата.

— Калона ме нарича Ая.

Ленобия ахна.

— Тогава ти си инструментът, чрез който той ще бъде победен отново.

— Да, но не победен, а само прогонен — казах машинално. Изведнъж инстинктът ми проработи и аз разбрах, че това, което казах, е истина. — Точно така. Този път той не може да бъде вкаран в капан, защото очаква от нас точно това, но аз мога да го накарам да избяга оттук — прошепнах по-скоро на Персефона, отколкото на Ленобия или на мен самата.

— Но този път ти няма да бъдеш просто инструмент. Нашата богиня те дари със свободна воля. Ти избираш доброто и именно доброто ще накара Калона да избяга.

Увереността на Ленобия ме зарази.

— Чакай, какво се казваше за онези пет неща?

Ленобия вдигна листа със стихотворението от пода, където го бе оставила.

— Тук се изброяват пет неща: Нощ, Дух, Кръв, Човек, Земя.

— Това са хора — казах развълнувано. — Както каза и Деймиън. Затова са написани с главни букви. Стихотворението говори за хора, които символизират тези пет неща. И… и се обзалагам, че ако баба беше тук, щеше да потвърди, че това са петте Гигуа жени, създали Ая.

— Ти вярваш ли в това, Зоуи? Чувстваш ли, че е правилно, дълбоко в душата си? Имаш ли усещането, че в теб говори богинята?

Аз се усмихнах и сърцето ми запърха като птиче в гърдите.

— Да, чувствам, че това е истината.

— Онова място на силата очевидно е някъде тук, в „Дома на нощта“ — замисли се тя.

— Не — извиках по-силно, отколкото ми се искаше, и накарах Персефона да изцвили нервно. Погалих я и заговорих по-спокойно. — Не. Мястото на силата в училището е заразено от Калона. Неговата сила, обединена с тази на Неферет и смесена с кръвта на Стиви Рей, го освободи и… — Хлъцнах, когато осъзнах до какъв извод ме води всичко това. — Стиви Рей! Досега си мислех, че тя представлява земята, защото има връзка със земята и така нататък, но сгреших. Тя не е земя, а кръв.

Ленобия се усмихна и кимна.

— Много добре. Единият е открит. Сега трябва да назовеш имената и на останалите четирима.

— И мястото — измърморих аз.

— Да, и мястото — съгласи се тя. — Тези места обикновено са свързани с Духа. Като Авалон, древния остров на богинята. Той е обвързан духовно с Гластънбъри. Християните също са усещали силата на това място и още навремето са построили там манастир.

— Какво? — заобиколих бързо Персефона и застанах пред Ленобия. — Какво казахте за манастира и за богинята?

— Ами, не можем да кажем, че Авалон принадлежи на този свят, но това място притежава особена енергия. Християните са я усетили и са построили там манастир, посветен на Дева Мария.

— Ох, професор Ленобия, точно това е! — Трябваше да примигам, за да прогоня сълзите, после се засмях с глас. — Съвсем точно. Мястото на силата е на ъгъла на Двайсет и първа и Луи в манастира на монахините бенедиктинки.

Очите на Ленобия се разшириха и тя се усмихна.

— Нашата богиня е мъдра. Сега остава само да откриеш кои са останалите четирима и да ги заведеш там. В стихотворението се казва, че те се събират заедно… — Тя потърси с поглед мястото и зачете. — Нощта води до Духа. Кръвта е свързана с Човека, а Земята завършва.

— Кръвта вече е там, поне се надявам да е пристигнала. Казах на Стиви Рей да заведе червените хлапета в манастира, когато разбрах, че Неферет иска да я хване.

— Защо я изпрати точно там?

Усмихнах се толкова широко, че за малко не си разцепих устните.

— Защото Духът е там. Това е игуменката на манастира, сестра Мери Анджела. Тя спаси баба от гарваните демони и сега се грижи за нея в подземието на манастира.

— Монахиня? Да представлява Духа и да победи древен паднал ангел? Сигурна ли си, Зоуи?

— Не да победи, само да го пропъди и да ни даде време да се прегрупираме и да измислим как да се отървем от него завинаги. И да, сигурна съм.

Ленобия се поколеба, но само за миг, после кимна.

— Значи, вече идентифицира Духа и Кръвта. Помисли. Кой се крие зад Земята, Нощта и Човека?

Върнах се при Персефона и продължих да я реша. Изведнъж се засмях на глас и едва се сдържах да не се фрасна по тъпата глава.