— Оставете ме на мира — прошепна тя.
— Сега мед-дроидът ще ви инжектира с една десета разтвор микроби на летумозис. Всички те са магнитно маркирани, така че в реално време ще се появят на диаграмата в яркозелено. След като тялото ви влезе в първия стадий на болестта, имунната система ще се задейства и ще опита да унищожи микробите, но ще се провали. Тогава тялото ви ще премине към втория стадий на болестта, който, естествено, е онзи, в който по кожата ви ще се появят синкавите петна. На този етап ще ви инжектираме с последната ни партида от антитела, които, ако сме успели, завинаги ще премахнат патогените. Абракадабра, ще се прибереш у дома за кнедлите. Готова ли си?
Синдер погледна към холографското изображение и си представи как наблюдава себе си, докато умира. В реално време.
— Колко различни партиди от антитела сте сложили досега?
— Дроид?
— Двайсет и седем — отвърна мед-дроидът.
— Но всеки път — изрече чуждестранният глас, — те умират малко по-бавно.
Синдер смачка оризовата хартия под пръстите си.
— Мисля, че всички сме готови. Моля започнете със спринцовка А.
Нещо изтрака на масата, а после андроидът застана до Синдер. В тялото му имаше отворен панел и там се виждаше трета ръка, на края на която имаше спринцовка като тези на андроидите от спешното.
Синдер се опита да се дръпне, но нямаше накъде да бяга.
Като си представи как от другата страна на огледалото безглавият глас я наблюдава, присмива се на напразните й усилия, тя замръзна и се помъчи да не шава дори. Да бъде силна. Да не мисли за онова, което й причиняваха.
Щипците на андроида бяха студени, когато хвана лакътя й, все още посинял на свивката от двете взимания на кръв през изминалите дванайсет часа. Тя направи гримаса и опъна мускули.
— По-лесно ще бъде да открием вената, ако сте отпусната — каза й с глух глас андроидът.
Синдер стисна мускулите на ръката си, докато те започнаха да играят. От високоговорителя се чу изсумтяване, сякаш безтелесният глас се забавляваше с лудориите й.
Андроидът беше програмиран добре. Въпреки неподчинението й, иглата проби вената от първия опит. Синдер зяпна. Пощипване. Леко пощипване. Непокорството й изтече, докато прозрачната течност се вливаше в нея.
Вечерта, когато беше изнемощяла от работа, те отнесоха леглото й и тя трябваше да легне до огнището сред пепелта.
— Носителите са прехвърлени успешно — обяви Ли, — всички реакции изглеждат нормални. Кръвното налягане се стабилизира. Утре около 01:00 часа сутринта очакваме да започне втория стадий — той сключи ръце и се завъртя в стола с лице към доктор Ърланд и Фатин. — С други думи можем да се приберем и да подремнем, а?
Доктор Ърланд изсумтя презрително. Плъзна пръст по екрана пред него и бавно завъртя холографското изображение на пациентката. Двайсет мънички зелени светлинки мигаха в кръвта й и без да бързат, се разпространяваха във вените й. И преди беше виждал същото, десетки пъти. Всъщност, нещо друго в нея беше привлякло вниманието му.
— Виждали ли сте такова нещо досега? — попита Фатин до рамото му. — Само продажбата на контролния панел ще стигне за едно цяло семейство.
Доктор Ърланд опита да я погледне с безразличие, но това трудно му се удаде, тъй като му се наложи да килне глава назад и да погледне нагоре към нея. С ръмжене той рязко се обърна отново към холограмата. Докосна горната част на сияещия гръбнак, точно на свръзката между два метални прешлена, и увеличи изображението. Малката сянка сега изглеждаше доста солидна, доста симетрична.
Фатин скръсти ръце и се приведе напред.
— Какво е това?
— И аз не знам — Ърланд завъртя изображението, за да може да го види по-добре.
— Прилича на чип — обади се Ли и отиде при тях.
— На гръбнака й? — учуди се Фатин. — За какво й е там?
— Само казвам на какво прилича. А може да са объркали нещо с прешлените и да се е наложило наново да ги спояват или нещо такова.
— Това май не е просто запояване — Фатин посочи с пръст. — Тук се вижда отвори, като че е включено в… — тя се поколеба.
И двамата се обърнаха към доктор Ърланд, чиито очи следваха малка зелена точица, току-що показала се в обсега на холографа.
— Същинска зла зелена светулка — измърмори той на себе си.
— Докторе — Фатин го откъсна от изображението, — защо ще й е чип, който е включен в нервната система?
Той прочисти гърло.
Читать дальше