Тад Уйлямс - Към кулата на Зеления ангел- Част втора

Саймън, ситът Джирики и воинът Хейстън са почетни гости на мъничките кануки в града им на самия връх на планината. Но Слудиг, чийто римърсгардски народ е стар неприятел на кануките, и тролът Бинабик не са посрещнати толкова радушно. Народът на Бинабик ги държи в плен и ги очаква смъртна присъда. Една аудиенция при Пастира и Ловджийката, владетелите на кануките, разкрива, че Бинабик е обвинен не само че е изоставил племето си, но и защото не е изпълнил обета си да се ожени за Сиски, най-малката дъщеря на кралското семейство. Саймън моли Джирики да се застъпи за него, но ситът има задължения към собствения си народ и в никакъв случай не иска да се намесва в тролското правосъдие. Малко преди екзекуцията Джирики тръгва за дома си.

Въпреки че Сиски е огорчена от привидното непостоянство на Бинабик, тя не може да понесе мисълта, че ще го убият. Със Саймън и Хейстън тя урежда спасяването на двамата затворници, но докато четиримата търсят в пещерата на учителя на Бинабик старинен свитък, който ще им даде нужните сведения как да намерят едно място, наречено „Камъкът на раздялата“, са заловени от разгневените кануки. Завещанието на учителя на Бинабик потвърждава неговата история и предупрежденията му накрая убеждават Пастира и Ловджийката, че опасността наистина е огромна. Затворниците са освободени и получават разрешение да напуснат Ийканук и да отнесат меча Трън на принц Джосуа. Сиски и другите ще ги придружат до подножието на планината.

В това време Джосуа и малка група негови последователи са избягали от Наглимунд и скитат из гората Алдхеорте, преследвани от норните на Краля на бурите. Трябва да се защитават не само от стрели й копия, но и от черна магия. При тях идва мъдрата жена Гелое с Лелет, нямото дете, което Саймън е спасил от ужасните кучета на Стормспайк. Странната двойка води групата на Джосуа през гората до някакво място, което някога е принадлежало на ситите и където норните не смеят да ги преследват от страх да не нарушат древния договор с роднините си. Гелое казва, че оттук трябва да отидат на друго място, дори още по-свещено за ситите — същия Камък на раздялата, към който е насочила Саймън.

Мириамел, дъщерята на Върховния крал Елиас, пътува на юг с надеждата да намери съюзници за чичо си Джосуа сред роднините си в двора на Набан. Придружава я монахът Кадрах. Те са заловени от графа на Пердруин Стреаве, коварен и продажен човек, който казва на Мириамел, че ще я предостави на една неназована личност, на която бил задължен. За радост на Мириамел тайнствената личност се оказва приятел — свещеникът Диниван, секретар на лектора Ранесин, водач на Майката Църква. Диниван е член на Лигата на свитъка и се надява, че Мириамел може да убеди лектора да изобличи Елиас и неговия покварен съветник Приратес. Срещу Майката Църква се е изправил не само Елиас, който изисква от нея да не се бърка в работите му, но и Огнените танцьори — религиозни фанатици, които призовават Краля на бурите. Ранесин изслушва Мириамел и е силно разтревожен.

На слизане Саймън и спътниците му са нападнати от снежни великани от планините и Хейстън, както и много троли, са убити. По-късно, докато Саймън размишлява над несправедливостта на живота и смъртта, поглежда в огледалото, което му е дал Джирики, и вижда повелителката на ситите Амерасу, а после ужасната кралица на норните Утук'ку. Амерасу се опитва да разбере заговорите на Утук'ку и Краля на бурите и върви по Пътя на сънищата да намери и мъдрост, и съюзници.

Джосуа и остатъците от групата му най-после излизат от гората в пасищата на Високите тритинги, където почти веднага ги залавя Фиколмий, бащата на избягалата с Джосуа Воршева. Фиколмий не може да се примири с непокорството на дъщеря си и след като свирепо бие принца, урежда двубой, в който Джосуа трябва да бъде убит. Но планът му се проваля, Джосуа побеждава и Фиколмий трябва да се разплати, като даде на групата на принца коне. Джосуа, силно развълнуван от срама, който изпитва Воршева, когато отново се среща с роднините си, се оженва за нея пред очите на Фиколмий и събралото се племе. Когато бащата на Воршева ликуващо обявява, че воините на крал Елиас навлизат в равнините, за да ги заловят, принцът и последователите му се мятат на конете и препусват на изток към Камъка на раздялата.

В далечния Хернистир принцеса Мейгуин е последната издънка на рода. Баща й и брат й са убити в битката с машата на Елиас Скали и тя заедно с хората си намира убежище в пещерите на планините Грианспог. Обезпокоена от странни сънища, Мейгуин слиза в старите мини и пещери под Грианспог. Граф Еолаир, най-довереният васал на баща й, тръгва да я търси и двамата намират големия подземен град Мезуту'а. Мейгуин е убедена, че там живеят сити и че те ще се притекат на помощ на хернистирците, както са правили в старо време, но единствените обитатели, които откриват в разпадащия се град, са дуорите — странни същества, далечни роднини на безсмъртните. Дуорите им разкриват, че мечът Минияр, който търсят хората на Джосуа, е всъщност оръжието, известно под името Блестящ гвоздей, което е погребано с Престър Джон, бащата на Джосуа и Елиас. Това не говори нищо на Мейгуин, която е потресена от факта, че сънищата й всъщност никак не са помогнали на народа й. Не по-малко я тревожи и това, което смята за своя глупава любов към Еолаир. Затова измисля за него поръчение — да занесе на Джосуа и хората му новината за Минияр и картите на проходите, прокопани от дуорите, в които влизат и тунели под двореца на Елиас Хейхолт. Еолаир е озадачен и ядосан, че го отпращат, но тръгва.