Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Хайде, Фиц. Гости имаме долу, чакат ни.

— Чакали са толкова дълго, могат да изчакат още малко. Копривка ще се погрижи за тях.

Пристъпих към нея. Тя се отдръпна към вратата и хвана дръжката на бравата, като през цялото време клатеше глава, тъй че черните ѝ къдрици танцуваха по челото и раменете ѝ. Наведе глава, погледна през миглите си и изведнъж отново ми заприлича на момиче. Диво момиче от Бъкип, което да гониш по пясъчен бряг. Помнеше ли го тя? Може би, защото прехапа устна и видях как решителността ѝ почти отслабна. А после каза:

— Не. Не могат. Но ти и аз можем, защото няма да се примиря с „малко“ от времето ти тази нощ. Очаквам повечко усилия от твоя страна.

— Нима? — отвърнах ѝ предизвикателно. Направих две бързи крачки към нея, но с момичешко писукане тя излетя през вратата. Щом я дръпна, добави през пролуката:

— Побързай! Знаеш колко бързо могат да излязат от контрол приемите на Търпение. Оставих Копривка да отговаря за нещата, но знаеш, че Ридъл 2 2 Гатанка. — Б.пр. е почти толкова лош като Търпение. — Замълча за миг. — И да не си посмял да закъснееш и да ме оставиш без партньор за танците!

Тръшна вратата точно когато стигнах до нея. Спрях и след това с лека въздишка се върнах за чистите си гамаши и меките обувки. Щеше да очаква от мен да танцувам и щях да се постарая добре. Знаех, че Ридъл е склонен да се забавлява на каквито и да било празненства във Върбов лес с увлечение, което бе доста неприсъщо за сдържания тип, за какъвто се представяше в Бъкип. Усетих, че неволно се усмихвам. Където той поведеше, понякога Копривка го следваше, показвайки веселата си страна, която тя също рядко разкриваше в кралския двор. На Пламен и Справедлив, двамата вече пораснали синове от шестимата синове на Моли, щеше да им трябва много малко окуражаване, за да се включат. След като Търпение бе поканила половината Върбово и много повече музиканти, отколкото можеше да се представят за една вечер, с основание очаквах Зимният празник да се проточи поне три дни.

С известна неохота смъкнах гамашите си и навлякох панталоните. Бяха тъмнозелени, почти черни, тънък лен и издути почти като пола. Стягаха се на кръста ми с ленти. Широк копринен пояс допълваше това нелепо облекло. Казах си, че носенето му ще зарадва Моли. Подозирах, че на Ридъл също са му досадили да навлече подобни дрехи. Приключих с обличането, стегнах косата си на воинска опашка и излязох от спалнята. Спрях се горе на широкото дъбово стълбище — звуците на веселие отекнаха в ушите ми. Поех си дъх все едно щях да се гмурна в дълбока вода. Нямаше от какво да се боя, никаква причина за колебание нямах, и все пак вкоренените от далечното детство навици ме задържаха. Имах всичкото право да сляза по това стълбище, да тръгна сред радостната компания като господар на къщата и съпруг на дамата, която я притежаваше. Сега ме знаеха като холдър 3 3 Арендатор на поземлено владение; титла. — Б.пр. Том Беджърлок 4 4 Кичура на язовеца. — Б.пр. , простосмъртен по рождение навярно, но издигнат до благороднически статут покрай лейди Моли. Копелето Фицрицарин Пророка беше оставено да почива в покой преди повече от двайсет години. За хората долу аз бях холдър Том, домакинът на празненството, на което щяха да се насладят.

Макар и да носех глупави джамайлийски панталони.

Изчаках още миг и се вслушах. Успях да различа две отделни групи менестрели, надпреварващи се да настроят инструментите си. Смехът на Ридъл прокънтя, ясен и силен, и ме накара да се усмихна. Бръмченето на гласовете в голямата зала се извиси и заглъхна отново. Едната група музиканти набра височина, весела танцова мелодия проби през шумотевицата и се наложи над всичко. Наистина закъснявах и беше най-добре вече да сляза. И все пак имаше сладост в това да стоя тук и да си представям бляскавите глезени и искрящите очи на Копривка, докато Ридъл я води в стъпките на танца. О, и Моли! Щеше да ме чака! Станал бях сносен танцьор през годините, заради нея, и на нея ѝ харесваше. Нямаше лесно да ми прости, ако я оставех да бездейства.

Забързах по излъсканите дъбови стъпала и долу изведнъж бях нападнат от Ревъл 5 5 Веселие. — Б.пр. . Новият ни иконом наистина изглеждаше великолепно с бяла риза, строг черен жакет и черни панталони по джамайлийска мода. Зелените му домашни обувки бяха изумителни, както и жълтото шалче на шията му. Зелено и жълто бяха цветовете на Върбов лес и подозирах, че тези одежди са идея на Търпение. Не позволих усмивката да се появи на устните ми, но мисля, че той я прочете в очите ми. Стегна се още повече, изгледа ме и ме уведоми сдържано: