Скот Линч - Лъжите на Локи Ламора

— Господарят на пренебрегнатите бди на стража за всеки син и дъщеря на мъртви родители, в това ви уверявам! Блажени в очите му са необвързаните с дълга на кръвта, даряващи помощ и утеха на децата без майки и бащи...

Въпреки че освен дето носеше превръзка на очите, бе известно и че жрецът е сляп, Локи бе готов да се закълне, че щом двамата със Създателя на крадци излязоха на площада, Отец Окови се извърна към тях.

— ... поради безспорното си милосърдие те хранят и закрилят децата на Камор не с безсърдечно сребролюбие, а с всеотдайна доброта! Истински блажени — изсъска той пламенно — са закрилниците на клетите, изпаднали в нужда каморски сираци!

Когато Създателя на крадци се заизкачва по стъпалата, той умишлено стъпваше тежко върху каменните плочи, за да обяви присъствието си.

— Някой идва — каза Отец Окови. — Двамина са, или поне така ми казват ушите ми!

— Доведох ти момчето, за което говорихме, Отче — произнесе Създателя на крадци достатъчно високо, че да го чуят неколцината минувачи, ако слушат. — Подготвих го, доколкото можах за, ъъъ, за изпитанията за послушничество и посвещаване.

Жрецът заслиза тромаво по стълбите към Локи, като влачеше подире си дрънчащите вериги. Момчетата с качулките, които вардеха купата, му хвърлиха по един поглед, но не казаха нищо.

— Така ли? — Ръката на Отец Окови се стрелна с обезпокоителна точност, а мазолестите му пръсти запълзяха като паяци по челото, бузите, носа и брадичката на Локи. — Малко момче е явно, много малко. Макар че не му липсва характер, бих казал, както личи от измършавелите черти на тъжното му сирашко лице.

— Името му — рече Създателя на крадци — е Локи Ламора и се обзалагам, че Орденът на Переландро ще намери много приложения за неговата, ъъъ, необичайно висока степен на лична предприемчивост.

— Още по-добре щеше да е — избоботи жрецът, — ако той беше искрен, покаял се, честен и склонен към дисциплина. Но нямам съмнения, че времето, прекарано под нежните ти грижи, му е насадило тези качества чрез пример. — Той плесна с ръце три пъти. — Работата ни за днес свърши, моите момчета. Съберете подаянията на добрите хора на Камор и нека въведем в храма нашия бъдещ послушник.

Създателя на крадци стисна рамото на Локи, а после въодушевено побутна хлапака нагоре по стълбите към Безокия жрец. Когато облечените в бяло момчета преминаха с дрънчащата медна купа покрай него, той подхвърли в нея малка кожена кесия, разпери широко ръце и се поклони с характерното си лукаво театралничене. За последно Локи го видя как бързо прекосява Квартала на Храмовете, размахал весело разкривените си ръце и изпъчил кокалести рамене — походка на човек, освободил се от бреме.

Олтарът на Храма на Переландро представляваше плесенясала каменна стаичка с няколко застояли локви по пода. Проядените от молци гоблени по стените бързо се разпадаха на съставните си нишки. Осветяваха го единствено пастелното сияние на Измамната светлина и вялите напъни на сребристобяло алхимично кълбо, закрепено криво-ляво на стойка точно над стоманената плоча, която приковаваше Безокия жрец към стената на светилището. Локи виждаше само преграден със завеса вход на задната стена и нищо повече.

— Кало, Галдо — подкани Отец Окови послушниците, — бъдете добри момчета и затворете портата, ако обичате!

Двамата белодрешковци оставиха медната купа, отидоха при един от гоблените, отместиха го заедно и дръпнаха един скрит лост. В стената на светилището заскърца някакъв грамаден механизъм и двойната входна врата на храма започна да се затваря. Щом портите се приплъзнаха докрай със стърженето на камък върху камък, алхимичното кълбо изведнъж грейна ярко.

— А сега — рече Безокия жрец, като коленичи и струпа около себе си охлабените вериги на малки стоманени могилки — ела тук, Локи Ламора, да видим дали притежаваш дарбите, нужни, за да станеш послушник в този храм.

Локи и коленичилият Отец Окови стояха горе-долу лице срещу лице. В отговор на подканващия жест на жреца момчето се приближи и зачака. Жрецът набърчи нос.

— Виждам, че предишният ти господар все така се отнася недотам придирчиво към вонята на своите подопечни. Това скоро ще бъде поправено. Засега просто ми подай ръце, ето така. — Окови твърдо, ала внимателно насочи малките ръце на Локи, докато дланите на момчето опряха превръзката на очите му. — А сега... просто затвори очи и се съсредоточи... съсредоточи се. Нека всичките ти добродетелни мисли излязат на повърхността. Нека топлината на щедрия ти дух изтече през невинните ти ръце. О, да, точно така.