Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Йемуто залитна и падна, вдигнал ръка, че се предава. Гедер се завъртя.

Портите не се движеха, стояха си така — нито отворени, нито затворени, и през пролуката се вливаха още войници на Гедер. Стрелците ясуру не се виждаха никъде, четирима от гигантите йему бяха паднали, останалите, близо половин дузина, водеха свирепа битка с растящ брой антийски мечове. Джори Калиам се беше превил на две и дишаше тежко. Кръв се стичаше от устата му и оцветяваше зъбите му в червено, но младият мъж въпреки това се усмихваше.

— Адски глупаво от тяхна страна да ни ядосат — каза той през пяната на собствената си кръв и слюнка.

Гедер се ухили широко.

— Виж ти — каза Лерер Палиако, облегнал се на парапета на балкона си. — Виж ти, виж ти, виж ти.

— Успели са да превземат южната порта. Затворили са я и са блокирали механизма. Още не можем да я отворим — каза Гедер и сви рамене.

Здрачът преминаваше в мрак, звездите изгряваха. Всички банкети и балове бяха отменени по заповед на трона. Кралската гвардия патрулираше по окървавените улици на Камнипол. Крал Симеон се беше затворил в Кралски шпил с подбрана група благородници, обявен беше вечерен час от здрач до зори, което означаваше, че всеки, когото гвардията хване по тъмните улици, ще бъде убит без въпроси и без предупреждение. Всички къщи бяха заключени и залостени, крепостните стени бъкаха от стражи. Вместо да стане сцена на спортни игри в чест на принц Астер, обновеният стадион приютяваше десетина импровизирани бесилки, от които висяха труповете на екзекутирани гладиатори. Два пъти по толкова бяха оковани и хвърлени от мостовете, за да срещнат смъртта си непогребани на дъното на Прореза.

Страхът и потресът на града сякаш се бяха пропили във въздуха и го променяха. Всичко изглеждаше крехко, застинало на ръба на голяма катастрофа. Гедер съзнаваше, че и той би трябвало да се страхува, ала вместо това се чувстваше развълнуван, въодушевен. В столицата беше избухнал въоръжен бунт, който той, Гедер, беше потушил лично. Щом го бяха посрещнали като герой заради опожаряването на Ванаи, с какви ли почести щяха да го обсипят сега? Самата мисъл го опияняваше.

— Чух, че лорд Терниган е заповядал войската да се разпусне — каза баща му.

— Мъжете не можеха да си намерят място. Искаха да са в града, за да защитят домовете и семействата си. Ако лорд Терниган не беше издал заповедта, аз щях да го направя.

Баща му поклати глава и въздъхна. От балкона се виждаше Кралски шпил, издигнал снага в края на града, надвиснал над Камнипол и следователно над целия свят. Светлинки грееха в прозорците му като звезди или като огньовете на войскови лагер. Лерер Палиако изпука кокалчетата на ръцете си и каза:

— Лоши времена. Много лоши времена.

— Спокойно — каза синът му. — Вече всичко свърши. И да е останал някой гладиатор, гвардията ще го открие. Градът е спасен.

— Остава онзи, който ги е повикал — каза Лерер. — Който е подготвил удара. А имената, които ми идват наум, са твърде тежки, за да увиснат на бесилото. Рядко се задържах в двора на младини. Така и не създадох връзки, не влязох в съюзи. Сега се чудя дали това не е било грешка. Но вече е твърде късно.

— Татко — каза Гедер, но баща му се изкашля и вдигна ръка да го спре.

— Войската вече е официално разпусната, синко. Можеш да отидеш където поискаш. Да правиш каквото поискаш. Според мен би било разумно да напуснеш Камнипол за известно време. Докато нещата се успокоят.

За пръв път след края на уличните сражения тревога затъмни еуфорията на Гедер. Плъзна поглед по потъналите в мрак улици и къщи. Баща му се тревожеше излишно, без съмнение. Нямаше от какво да се страхуват. Бяха спечелили. Заговорът се беше провалил.

Този заговор. Този път.

— Е, не би било зле да се прибера у дома — каза Гедер. — Имам идея за едно есе, което ще ти се стори интересно. Правя сравнително проучване на географските имена през различните епохи и спрямо съвременните карти, за да…

— Не бива да се връщаш в Сламенкърш — каза баща му.

Гедер млъкна и го погледна объркано.

— Трябва да напуснеш Антеа — продължи Лерер. — Твърде надълбоко те забъркаха в политически интриги, за които не знаем достатъчно. Първо Ванаи, а сега това? Поне до края на сезона е добре да си далеч оттук. Някъде, където не могат да те стигнат. Вземи няколко слуги. Аз ще ти дам пари. Намери си някое спокойно място, отдалечено. До есента може би ще знаем кой каква игра играе.

— Добре — каза Гедер. Изведнъж се почувства незначителен, нищожен.