Анджей Сапковски - Сборник Вещерът - цялата поредица

— Гералт.

— Гералт да бъде. Ако се съди по произношението — от Ривия?

— От Ривия.

— Знаеш ли какво, Гералт? За това — Велерад тупна с длан по козята кожа — по-добре забрави. Това е сериозна работа. Мнозина се пробваха. Това, братко, не ти е като да изкормиш двама-трима нехранимайковци.

— Знам. Това е професията ми, кмете. Написано е: три хиляди орена награда.

— Три хиляди. — Велерад издаде напред устни. — И принцесата в добавка, както разправят хората, макар че това милостивият Фолтест не го е написал.

— Не съм заинтересован от принцесата — изрече спокойно Гералт. Седеше неподвижно, с ръце на коленете. — Написано е: три хиляди.

— Какви времена — въздъхна кметът. — Какви келяви времена. Само преди двайсет години кой би помислил, дори на пияна глава, че ще се появи такава професия? Вещери! Странстващи убийци на василиски! Обикалящи като амбулантни търговци изтребители на дракони и зомбирани удавници. Гералт? На вас позволено ли ви е да пиете бира?

— Разбира се.

Велерад плесна с длани.

— Бира! — извика той. — А ти, Гералт, седни по-близо. Какво седиш там?

Бирата беше студена и пенлива.

— Келяви времена настанаха — продължи монолога си Велерад, отпивайки от халбата. — Навъдиха се всякакви гнусотии. В Махакам, в планините, е пълно с боболаци. В горите преди виеха вълци, а сега, без майтап: вампири, всякакви боровици, където и да погледнеш — върколаци или други гадости. По селата банши отвличат деца, случаите наближават стотина. Болести, за които никой отдавна не е чувал, косите да ти настръхнат. И отгоре на всичко — това! — Той побутна свитъка върху масата. — Нищо чудно, Гералт, че има такова търсене на вашите услуги.

— Това е кралско послание, кмете — вдигна глава Гералт. — Знаете ли подробности?

Велерад се облегна в стола си и сплете пръсти върху тумбака си.

— Подробности, казваш? Е, знам. Не е точно от първа ръка, но от надеждни източници.

— Точно това ми трябва.

— Упорит си. Е, както искаш. Слушай тогава. — Велерад отпи от бирата и снижи глас. — Нашият милостив Фолтест, още докато беше принц, по времето на стария Медел, баща му, показа на какво е способен, а той е способен на много неща. Надявахме се, че това ще отмине с течение на времето. Но скоро след коронясването му, след смъртта на стария крал, Фолтест надмина себе си. Настръхнаха ни косите. Накратко казано: направи дете на собствената си сестра Ада. Ада беше по-млада от него, постоянно бяха заедно, но никой нищо не подозираше, освен може би кралицата… Накратко: ненадейно Ада с ей-такъв корем, а Фолтест започва да говори за сватба. Със сестра си, схващаш ли, Гералт? Ситуацията вече излизаше извън контрол. И в този момент Визимир от Новиград реши да даде на Фолтест своята Далка, изпрати делегация, и тук трябваше да удържаме краля за ръцете и краката, за да не прогони и оскърби пратениците. Размина се, и добре, че стана така, защото ако го бяхме обидили, Визимир щеше да ни разкатае. После, не без помощта на Ада, която имаше влияние върху брат си, успяхме да убедим хлапака да не бърза със сватбата. Е, а после Ада роди, когато се очакваше, че как иначе. А сега слушай, че тогава започна всичко. Това, което се роди, почти никой не го видя, освен акушерките — едната скочи от прозореца и се утрепа, другата се побърка и до ден-днешен не се е оправила. Ако се съди по това, новороденото не е било особено красиво. Било е момиченце. Впрочем, веднага е умряло — струва ми се, че никой не е бързал да прерязва пъпната връв. Ада, за свое щастие, не преживя раждането. А после, братко, Фолтест за пореден път постъпи глупаво. Трябваше да нареди да изгорят трупа на изродчето или да го закопаят някъде, а не да го слага в саркофаг в подземията на двореца.

— Късно е да умуваме какво е трябвало да се направи — вдигна глава Гералт. — Във всеки случай е трябвало да се извика някой от Просветените.

— Говориш за онези измамници със звездите на шапките? Че как, тук се стекоха десетки от тях, но чак след като стана ясно какво лежи в саркофага. И че излиза от него нощем. Но не започна да излиза веднага, не. Седем години след погребението всичко беше спокойно. И ненадейно една нощ, беше пълнолуние — крясъци в двореца, писъци, суматоха! Какво да ти обяснявам, сам знаеш, чел си това послание. Бебето пораснало в ковчега, и то доста, да не говорим за зъбите му. С други думи — вампирка. Жалко, че не си виждал някой от труповете, като мен. Иначе щеше да заобиколиш Визим отдалеч.

Гералт мълчеше.