Питър Брет - Пустинното копие

Но от другата страна не я чакаше Джардир, а просто Абан, който беше свел поглед, а в ръцете си държеше малка бутилка и още по-малка чаша.

— Подарък за кураж — каза той и й ги подаде.

— Какво е това — попита Лийша, като отвори бутилката и я помириса. Сбърчи нос. — Мирише на нещо, което бих сварила за дезинфекция на рана.

Абан се засмя.

— Няма съмнение, че много пъти е използвано с тази цел. Казва се коузи, питие, което моят народ използва често за успокояване на нервите. Дори дал’шарумите го пият за смелост, щом падне мрак.

— Напиват се, преди да излязат на бой? — попита невярващо Лийша.

Абан сви рамене.

— Има някаква… яснота в замайването след чашка коузи, госпожице. Една е достатъчна, за да ви стопли и успокои. Глътнете две и ще добиете смелостта на дал’шарум . Три и ще сте готова да затанцувате по ръба на бездната на Ний, без да паднете.

Лийша повдигна вежда, но крайчето на устата й се изви в усмивка.

— Може би една — каза тя и напълни чашката. — Точно сега не бих отказала малко топлина.

Тя я допря до устните си и гаврътна течността, отмятайки глава назад, след което се закашля от парещото усещане.

Абан се поклони.

— Всяка чаша влиза по-леко от предишната, госпожице.

Той си тръгна, а Лийша си наля още една. Тази наистина я почувства по-пивка.

Третата имаше вкус на канела.

Абан беше прав за коузито. Лийша усети как то я обгръща като защитеното й наметало, едновременно я стопляше и защитаваше. Спорещите гласове в главата й бяха утихнали и в този покой тя намери яснота, каквато не беше познавала досега.

Стаята й се струваше гореща, въпреки че носеше празничната си рокля с дълбоко деколте. Тя повя на гърдите си и с удивление забеляза потайните погледи на Джардир, докато се опитваше да изглежда равнодушен.

Евджахът стоеше разгърнат между тях, докато те се излежаваха върху копринени възглавници, но от доста време насам Джардир не беше прочел нито един пасаж. Говореха си за други неща. Как тя може да овладее по-добре езика, за живота му в Каджи’шараджа, за чиракуването й при Бруна, за това как майка му е била отхвърляна заради прекалено многото си дъщери.

— И майка ми не беше доволна, че има само дъщеря — каза Лийша.

— Дъщеря като теб струва колкото дузина синове — отбеляза Джардир. — И защо забравяш братята си? Това, че са при Еверам, не смекчава нейния принос за тях.

Лийша въздъхна.

— Майка ми излъга за това, Ахман. Аз съм единственото й дете и нямам вълшебен зар, с който да ти обещая синове.

Докато говореше, тя усети как от плещите й падна товар. Както с дрехите си, тя му показваше каква е наистина.

Джардир я изненада, като сви рамене.

— Ще бъде както Еверам реши. Дори да имаш първо три момичета, аз ще ги обичам и ще вярвам, че ще дойдат синове.

— Не съм и девствена — изтърси Лийша и затаи дъх.

Джардир се вгледа в нея и Лийша се зачуди да не е прекалила с признанието. Негова работа ли беше да знае дали е, или не е?

Но за него беше, а майчината й лъжа тежеше на Лийша, все едно беше нейна собствена, защото я бе потвърдила с мълчанието си.

Джардир се огледа в двете посоки, сякаш за да се увери, че са сами, приближи се близо до нея и устните му почти докоснаха нейните.

— И аз не съм — прошепна той и тя се разсмя.

Той се присъедини към нея и тя почувства мига като нещо искрено и истинско.

— Омъжи се за мен — помоли я той.

Лийша изсумтя.

— Защо ти е още една жена, щом като вече имаш…

— Четиринайсет — довърши той и махна с ръка, като че ли това не беше нищо. — Каджи е имал хиляда.

— Някой помни ли въобще името на петнайсетата му? — попита Лийша.

— Шанах вах Кревакх — каза Джардир, без дори да се замисли. — Смята се, че баща й е откраднал сенки, за да направи косата й, а от утробата й излезли първите съгледвачи, невидими в нощта, но винаги бдящи до своя баща.

Лийша присви очи.

— Измисляш си.

— Ще ме целунеш ли, ако е истина? — попита Джардир.

Лийша се престори, че размишлява.

— Стига да ми позволиш да ти ударя шамар, ако не е.

Джардир се усмихна и посочи Евджаха.

— Тук е вписана всяка съпруга на Каджи и имената им са почетени за вечни времена. Някои от описанията са доста обширни.

— Вписани са всичките хиляда? — попита Лийша недоверчиво.

Джардир й намигна.

— Описанията стават по-кратки много след първите сто.

Лийша се подсмихна и взе книгата.

— Страница двеста трийсет и седма — рече Джардир, — осми ред.

Лийша запрелиства страниците, докато не намери точната.