Скот Линч - Републиката на крадците

Каквото и да се готвеше да каже Локи след това, Джийн му затвори вратата. Небето навън сега бе обагрено в цветовете на полумрака, оранжевото по хоризонтите даваше път на сребърното, а после ставаше лилаво в дълбочината на небесата. Лилаво като цвета на кръвта, разтваряща се в синьо вино.

Ниска сива стена, приплъзваща се на север, откъм Амател, изглежда, обещаваше предстояща буря. Това напълно устройваше Джийн.

Шест седмици бяха изминали, откакто напуснаха малкото пристанище на Вел Вирацо с дванайсетметрова шхуна, непосредствено след серия повече или по-малко абсолютни бедствия, които ги бяха оставили с малка част от огромната сума, която се бяха надявали да си възстановят след две години, вложени в сложен заговор.

Докато вървеше по лашейнските улици, Джийн прокарваше през пръстите си кичур тъмни, къдрави коси, здраво вързан с кожени въженца. Винаги го държеше в джоба на палтото си или затъкнат в колана. От всичко, което загуби напоследък, парите бяха последната му грижа.

Локи и Джийн бяха обсъждали да отплават на изток, обратно към Тамалек и Еспара… Обратно към Камор. Но по-голямата част от света, който познаваха, беше пометена, а повечето от старите им приятели бяха мъртви. Вместо това поеха на запад. На север и запад.

Следвайки бреговата линия, използвайки непохватните си умения до краен предел, те бяха заобиколили Тал Верар, бяха профучали край обгорелите останки на някога луксозния Салон Курбо и обмисляха да се насочат далеч на север, към Балинел, в Кралството на седемте същини. И двамата говореха вадрански достатъчно добре, за да се занимават с каквото и да е, докато търсеха някаква нова възможност за престъпни занимания.

Изоставиха морето и се насочиха към вътрешността, нагоре по река Кавендрия, която беше покорена от елдрените и бе подходяща за океански плавателни съдове. Кавендрия течеше западно от Амател, Езерото на скъпоценностите, вътрешното море, което разделяше древните градове — сестри, Картейн и Лашейн. Локи и Джийн някога се бяха надявали да си закупят титли и да се присъединят към лашейнската аристокрация. Резервният им план беше просто да натоварят корабчето си с провизии за пътешествието до Балинел.

Симптомите на Локи се проявиха в деня, в който навлязоха в устието на Кавендрия. В началото не бяха нищо повече от пристъпи на виене на свят и замъглено зрение, но с отминаването на дните, когато бавно се изкачваха срещу течението, той започна да кърви от носа и устата. Докато стигнат Лашейн, Локи вече не си прекарваше времето в смях и шеги и не можеше да скрие засилващата се слабост. Вместо да се заредят с провизии, двамата си наеха стаи и въпреки че Локи протестира, Джийн започна да харчи почти всичко, с което разполагаха, за удобства и лекарства.

В подземния свят на Лашейн, който беше приемливо колоритен, макар и много по-малък от този на Камор, той се консултира с всеки отровител и черен алхимик, когото успя да подкупи. Всички клатеха глава и изразяваха професионалните си предположения за причиненото на Локи; беше отвъд силите им да противодействат на въпросното вещество. Накараха Локи да изпие сто различни очистителни, чайове и еликсира, всеки по-противен и скъп от предишния, всеки в края на краищата безполезен.

След това Джийн се беше облякъл добре и бе започнал да посещава всепризнати физикери. За Локи казваше, че е „доверен служител“ на богаташ, което можеше да означава всичко — от таен любовник до личен наемен убиец. Лечителите също бяха изразили съжаление и до един се бяха впечатлили от отровата. Повечето се отказаха да го лекуват, а вместо това предлагаха палиативи за облекчаване на болките. Джийн напълно разбираше значението на това, но не обръщаше внимание на песимизма им. Той просто изпращаше всеки от тях до вратата, плащаше безбожните им хонорари и отиваше да търси следващия физикер в списъка.

Парите не им стигнаха за дълго. След няколко дни се наложи Джийн да продаде шхуната им (заедно с пребиваващата на нея котка, крайно нужна за добрия късмет в морето) и беше щастлив, че получи половината от това, което бяха платили за нея.

Сега дори и тези средства бяха на привършване, а Еркемар Зодести може би беше единственият физикер в Лашейн, който не беше казал на Джийн, че положението на Локи е безнадеждно.

— Няма нови симптоми — каза Малкор, закръглен старец със сива брада, която се къдреше на брадичката му като приближаваща гръмотевична буря. Малкор беше кучи врач, уличен лекар, без официално обучение или разрешително, но от всички от неговия вид в Лашейн той най-често беше трезвен. — Само ново проявление на познатите симптоми. Не губи надежда.