Питър Брет - Черепният трон

— Ако той се завърне — отбеляза Ашан.

— Ще се върне — каза Иневера. — Най-вероятно с цялото Ядро по петите му. Когато го направи, той ще се нуждае от всички армии на Ала и няма да разполага с време, нито ще има желание да убива сина си, за да си върне контрола над всичко.

— Това не ми харесва — рече Ашан. — Никога не съм копнял за власт.

— Това е иневера — каза му тя. — Предпочитанията ти нямат никакво значение и точно преклонението ти пред Еверам те прави най-подходящият за това човек.

— Говори бързо — каза Рена, когато Лийша я отведе настрани. — И без т’ва изгубих много време, докато ви чаках да се появите. Арлен е някъде там и трябва да го открия.

— Глупости дрънкаш — сопна ѝ се Лийша. — Не те познавам толкова добре, Рена Бейлс, но съм сигурна, че нямаше да ме чакаш и десет секунди, ако съпругът ти наистина беше изчезнал. Двамата с Арлен сте планирали това. Къде е той? Какво направи с Ахман?

— Лъжкиня ли ми викаш? — изръмжа Рена.

Веждите ѝ се сбърчиха и пръстите ѝ се свиха в юмруци.

Незнайно защо, избликът ѝ само засили увереността на Лийша. Тя се съмняваше, че жената наистина ще я удари, но в шепата си стискаше малко заслепяващ прах и щеше да го използва при нужда.

— Моля те — каза тя със спокоен глас. — Ако знаеш нещо, кажи ми. Кълна се в Създателя, че можеш да ми се довериш.

Думите ѝ като че ли накараха Рена да се поуспокои; тя отпусна ръце и ги протегна встрани с дланите нагоре.

— Претърси ме, но няма да намериш никакъв отговор.

— Рена — каза Лийша, като се опитваше да запази спокойствие, — знам, че не започнахме добре. Нямаш особени причини да ме харесваш, но това не е игра. Тайните ти застрашават живота на всички.

Рена се изсмя грубо.

— Я виж ти, нощта се оплаква, че е тъмно. — Тя блъсна с длан Лийша в гърдите, с което я принуди да отстъпи назад. — Твоята утроба носи бебето на демона от пустинята. Това не застрашава ли живота на всички?

Лийша усети как лицето ѝ изстива, но не можеше да позволи на мълчанието си да потвърди подозренията на Рена. Гласът ѝ се снижи до рязък шепот:

— Кой ти каза тази глупост?

— Ти — отвърна Рена. — Мога да чуя пърхането на пеперудени крила в царевично поле. Арлен също го може. И двамата чухме какво каза на Джардир. Ти носиш детето му и се каниш да прехвърлиш вината върху графа.

Това си беше чистата истина. Абсурдният план на майка ѝ, който Лийша толкова глупаво бе приела да осъществи. Едва ли измамата щеше да просъществува след раждането на детето, но поне щеше да разполага със седем месеца, за да се подготви — или да избяга и да се скрие — преди красиянците да дойдат да ѝ го отнемат.

— Това е още по-добра причина да разбера какво се е случило с Ахман — каза тя, мразейки умоляващата нотка, която се беше промъкнала в гласа ѝ.

— Ня’ам представа — отвърна Рена. — Вместо да си губиш времето тук, трябваше да го използваш за търсене.

Лийша кимна, признавайки се за победена.

— Моля те, не казвай на Тамос — рече тя. — Когато му дойде времето, аз ще му кажа, честна дума. Но не сега, не и когато половината красиянска армия е само на няколко мили от тук.

Рена изсумтя.

— Не си проста. Всъщност как билкарка като теб успя да забременее? Дори тъпият Танер знаеше да си го вади преди това.

Лийша наведе очи, неспособна да издържи напрегнатия поглед на Рена.

— И аз се питам същото. — Тя сви рамене. — Историята е пълна с хора, чиито родители са били по-умни от тях.

— Не те питам за историята — рече Рена. — Питам защо най-умната жена в Хралупата има цепеница вместо мозък. Никой ли не ти е казвал как се правят бебетата?

Лийша оголи зъби. Жената беше права, но нямаше право да я съди.

— Щом ти не ми казваш тайните си, не виждам защо аз трябва да ти доверявам моите. — Тя замахна с ръка към долината. — Върви. Преструвай се, че търсиш Арлен, докато не те изгубим от поглед, а после се срещни с него. Няма да те спирам.

Рена се усмихна.

— Все едно можеш.

Фигурата ѝ се разми и изчезна.

„Защо ѝ позволих да се държи така с мен“, зачуди се Лийша, но пръстите ѝ се плъзнаха към корема ѝ.

Защото беше права.

Лийша се беше напила с коузи първия път когато целуна Ахман. Не беше планирала да ляга с него в онзи следобед, но не се и възпротиви, когато той я взе. Глупаво бе предположила, че той няма да се изпразни в нея преди сватбата, но красиянците смятаха, че е грях мъжът да хаби семето си. Беше почувствала как той ускори движенията си и започна да пъхти и можеше да се отдръпне от него. Но част от нея също го искаше. Да почувства пулсирането и топлината в себе си, да приеме риска. Тръпката я доведе до собствената ѝ кулминация.