Питър Брет - Черепният трон

Пар’чинът поклати тъжно глава.

— Ти си като кон с капаци, Ахман. Виждаш само онова, което подкрепя вярванията ти, и пренебрегваш останалото. Ний не се интересува, защото ТЯ не съществува !

— Едните думи не стигат, за да променят нещо, пар’чине — каза Джардир. — Думите не могат да убият алагай , нито могат да направят така, че Еверам да спре да съществува. Само думи не могат да обединят всички ни за Шарак Ка, преди да е станало твърде късно.

— Говориш за обединение, но не разбираш значението на тази дума — каза пар’чинът . — Онова, което ти наричаш „обединение“, аз наричам „господство“. „Робство“.

— Обединение с цел, пар’чине — каза Джардир. — Всички работят за една цел. Да отърват Ала от демонския род.

— Не съществува обединение, щом поддържането му зависи само от един човек — каза пар’чинът . — Всички сме смъртни.

— Обединението, което постигнах, няма да бъде разкъсано с лекота — възрази Джардир.

— Нима? — попита Арлен. — Научих много при посещението ми в Дара на Еверам, Ахман. Херцозите на Севера не знаят нищо за народа ти. Твоите дамати няма да последват Джаян. Твоите шаруми няма да тръгнат след Асъм. Никой от мъжете няма да се остави да бъде воден от Иневера, а твоите дамаджи по-скоро биха се избили, отколкото да седнат да се хранят на една маса. Никой няма да седне на трона без гражданска война. Безценното ти обединение е на път да се разпадне като пясъчен замък.

Джардир почувства как челюстите му се стягат. Зъбите му заскърцаха. Пар’чинът беше прав, разбира се. Иневера беше умна и за известно време щеше да поддържа нещата в ред, но той не можеше да си позволи да отсъства дълго време, защото иначе изкованата му с толкова усилия армия щеше да се обърне срещу себе си точно когато започне Шарак Ка.

— Все още не съм мъртъв — каза той.

— Не, но няма и да се върнеш скоро — каза пар’чинът .

— Ще видим, пар’чине .

Джардир се пресегна през Короната си без предупреждение и всмука здраво от магията на пар’чина . Аурата на Арлен избухна в изненада и се изкриви, докато Джардир издърпваше плячката си.

Силата изпълни тялото на красиянеца, започна да свързва мускулите и костите му, правейки го по-могъщ. Превръзките около гърдите му се разкъсаха и гипсът на краката му се разтроши. Той скочи от леглото и за един миг прекоси стаята.

Пар чинът успя да заеме отбранителна позиция, но това беше позиция на шарум , защото той не се беше обучавал в Шарик Хора. Джардир я преодоля с лекота и го приклещи в задушаваща хватка. Лицето на пар’чина почервеня, докато се опитваше да си поеме дъх.

Но след това той се разтвори в мъгла точно както бе направил по време на двубоя им на скалата. С изчезването на противодействието Джардир изгуби равновесие, но пар’чинът се материализира точно преди противникът му да падне на пода, сграбчи десните ръка и крак на Джардир и го запрати към другия край на стаята. Той се удари с такава сила в прозореца, че дори подсилените от магията кости изхрущяха, но защитеното стъкло дори не се напука.

Лек поток от магия танцуваше по повърхността на защитите и Джардир инстинктивно я всмука, като използваше силата, за да излекува костите си още преди да е усетил болка.

Пар’чинът изчезна от мястото си и се появи по-близо, но този път Джардир беше готов. Още докато мъглата започна да се сгъстява, той вече се движеше; избегна опита на пар’чина да го хване и му нанесе два силни удара, преди да е успял да се дематериализира отново.

Двамата продължиха да се борят така още няколко секунди, като пар’чинът изчезваше и се появяваше, преди Джардир да успее да му нанесе някаква истинска вреда, но и без сам да успее да го удари.

— Проклет да си, Ахман — извика той. — Нямаме време за това!

— Поне в нещо да сме на едно мнение — каза Джардир, който този път бе заел правилната позиция.

Той запрати единствения стол в стаята срещу пар’чина и очаквано мъжът се разтвори, когато можеше просто да се наведе и да избегне удара.

„Силите ти те правят небрежен, пар’чине !“ — помисли си Джардир, докато тичаше към стълбището.

— Никъде няма да ходиш! — изръмжа пар’чинът , докато се материализираше, и нарисува защита във въздуха.

Джардир видя как магията се концентрира и се устремява към него; зарядът щеше да го изблъска от стълбището като гигантски чук. Нямаше за кога да го избегне, затова се отпусна, приготвяйки се да прегърне удара.