Маргарет Уэйс - Времето на близнаците

Карамон прокара ръка над очите си, наблюдавайки маговете предизвикателно. Един по един те всички се облегнаха отново на столовете си. Но Тас видя ръцете, стиснати в юмруци, колебливите лица, гневните изражения.

Магът с червената мантия гледаше към Пар-Салиан замислено, повдигнал леко едната си вежда. След това той също се отпусна на своя стол. Пар-Салиан обиколи за последно членовете на Съвета с поглед и след това се извърна към Карамон.

— Ние ще разгледаме предложението ти — каза той. — Планът може и да успее. Няма съмнение, че той няма да очаква това…

Даламар се разсмя.

— Нямало да очаква това? — елфът се разсмя толкова силно, че накрая едва успяваше да си поеме въздух. — Та именно той е планирал всичко това! — Да не мислите, че този грамаден идиот — тъмният елф махна с ръка към Карамон — щеше да намери пътя дотук сам? А онези създания по петите на Танис Полуелф и лейди Кризания — не забравяйте, че те ги преследваха, но така и не ги настигнаха. Кой смятате ги изпрати? И сблъсъкът с рицаря на смъртта, който бе планиран от сестра му и наистина застраши плана му — моят шалафи обърна дори и него в своя полза. И сега вие, безумци, несъмнено ще изпратите лейди Кризания обратно във времето при единствените, които могат да я излекуват — Царят-жрец и последователите му. Ще я изпратите обратно във времето, за да се срещне с Рейстлин! На всичко отгоре ще й дадете този мъж — брата на шалафи — за телохранител. Точно както иска господарят ми.

Тас забеляза как Пар-Салиан свива подобните си на нокти пръсти върху каменната облегалка на стола. Сините очи на стареца проблясваха застрашително.

— Достатъчно обиди понесохме от теб, Даламар — каза Пар-Салиан. — Започвам да си мисля, че лоялността ти към твоя шалафи е вече твърде голяма. И ако наистина е така, ти вече по никакъв начин не си полезен на този съвет.

Пренебрегвайки отправената заплаха, Даламар се усмихна ожесточено.

— Моят шалафи … — повтори той тихо и въздъхна. Изведнъж цялото му тяло потръпна. Елфът хвана краищата на скъсаната си мантия и наведе глава. — Аз съм разкъсан, точно както искаше той — прошепна Даламар. — И сам не зная кому служа, ако изобщо служа на някого. — Сетне вдигна тъмните си очи и безумният им израз накара сърцето на Тас да се свие от болка. — Но едно нещо зная със сигурност — ако някой от вас дойде и се опита да проникне в Кулата по време на отсъствието му, бих го убил. Дължа му поне тази лоялност. И въпреки това, аз се страхувам от него, точно както и вие. Ще ви помогна, ако мога.

Ръцете на Пар-Салиан се отпуснаха, въпреки че магът продължи да наблюдава Даламар със същото неумолимо изражение.

— Така и не успях да разбера защо Рейстлин ти е разкрил плановете си? Той би трябвало да знае, че ние със сигурност ще се опитаме да му попречим да реализира ужасяващите си амбиции.

— Защото и вие, както и аз, сте просто пешки в неговата игра — отвърна Даламар. После той изведнъж залитна и лицето му пребледня от болка и изтощение. Пар-Салиан направи рязко движение и от сенките се материализира истински стол. Тъмният елф се отпусна тежко на него. — Действията ви трябва да подпомогнат плановете му.

Трябва да изпратите този човек обратно във времето — той махна към Карамон, — заедно с тази жена. Това е единственият начин той да успее…

— Това е също и единственият начин да го спрем — каза Пар-Салиан с тих глас. — Но защо точно лейди Кризания? Какво поражда интереса му към една толкова добродетелна, толкова чиста…

— И толкова могъща — прекъсна го Даламар с мрачна усмивка. — Опирайки се на оцелелите трудове на Фистандантилус, той стигна до извода, че ще му е нужна жрица, с която да се изправи срещу страшната Царица. И само една жрица на доброто притежава достатъчно голяма власт, за да се опълчи срещу Царицата на мрака и да отвори Тъмната врата. О, да, лейди Кризания не беше първият избор на шалафи . Той кроеше смътни планове да използва умиращия Елистан… но няма да говоря за това. Впоследствие обаче, стана така, че тя сама падна в ръцете му, така да се каже в буквалния смисъл на думата. Тя е добродетелна, могъща, притежава силна вяра…

— И е била привлечена от злото подобно на пеперуда от пламъка на свещ — промърмори Пар-Салиан, поглеждайки Кризания с дълбока жал.

Тас наблюдаваше Карамон и се чудеше дали исполинът успява да разбере и половината от онова, което ставаше. На лицето му беше изписано някакво неопределено глуповато изражение, сякаш не беше напълно сигурен къде се намира и кой е всъщност. Кендерът поклати колебливо глава. „Настина ли се канят да го изпратят обратно във времето?“ — мислеше си той.