Маргарет Уэйс - Времето на близнаците

Какво доказателство за вярата си щеше да даде, побеждавайки това окаяно създание — питаше Кризания Паладин с горчивина? „Дори не е нужно да се боря с него. Той е унищожен отвътре от собственото си зло!“

Заставайки с лице към Астинус и с гръб към Кризания, Рейстлин дръпна назад черната си качулка.

— Поздрави отново, Безсмъртни — каза той на Астинус с тих глас.

— Поздрави, Рейстлин Маджере — отвърна Астинус, без да става. В гласа му имаше иронична нотка, сякаш двамата си разменяха някаква известна само на тях шега. Той вдигна ръка. — Мога ли да ти представя Кризания от рода Тариниус?

Рейстлин се извърна.

Кризания ахна, ужасна болка стегна и запуши гърлото й и известно време тя не можа да си поеме въздух. Остри иглички се забиваха в изтръпналите й пръсти, тялото й потръпна от студ. Жрицата неволно се притисна към облегалката на стола, вкопчила ръцете си една в друга, забивайки нокти в безчувствената си плът.

Всичко, което виждаше пред себе си бяха двете златни очи, които сияеха от дълбините на мрака. Очи, подобни на позлатено огледало. Лишени от овал, те отразяваха всичко, което попаднеше в тях и не откриваха нищо от душата зад тях. Кризания се взираше с ужас в тъмните им зеници, които имаха форма на пясъчни часовници! И лицето му…! То беше изпито, угнетено, белязано от мъчителното съществувание, което младият маг водеше от седем години след жестокото си Изпитание в Кулата на върховното чародейство, което му остави това разнебитено тяло, златистия цвят на кожата и металическата маска на лицето, непроницаема и безчувствена като драконовата лапа на върха на жезъла му.

— Преподобна дъще на Паладин — каза той с тих глас, в който имаше почит и дори благоговение.

Кризания трепна учудено, без да откъсва очи от него. Определено не беше очаквала това.

Все още не можеше да помръдне. Той я държеше с погледа си и в паниката си тя се запита дали не я е омагьосал по някакъв начин. Доловил страха й, магът прекоси стаята и се спря пред нея в поза, в която имаше едновременно нещо покровителствено и успокояващо. Кризания вдигна очи и видя пламъците от огнището да потрепват в неговите златни очи.

— Преподобна дъще на Паладин — каза Рейстлин отново и гласът му сякаш я обгърна в кадифената чернота на мантията му, — надявам се, че ви намирам в добро здраве? — Този път думите му прозвучаха цинично и язвително. Именно това бе очаквала тя от черния маг и бе подготвена за него. Проявата му на уважение наистина я беше изненадала, призна тя с негодувание, но първоначалната й слабост бе преминала. Жрицата се изправи на крака, заставайки очи в очи с него и несъзнателно стисна медальона на Паладин в ръката си. Докосването на хладния метал й вдъхна смелост.

— Не смятам, че е нужно да си разменяме безсмислени любезности — заяви Кризания отсечено, лицето й отново бе станало гладко и студено. — Ние откъсваме Астинус от проучванията му. Той ще ни бъде признателен, ако свършим работата, за която сме се събрали бързо.

— Трудно ми е да не се съглася с вас — отвърна черният маг, свивайки леко тънките си устни, което можеше да мине и за усмивка. — Тук съм в отговор на вашата молба.

Кризания почувства, че той й се присмива. Беше свикнала да получава само почит и това още повече усили гнева й. Тя го погледна със студените си сиви очи.

— Дойдох да ви предупредя, Рейстлин Маджере, че вашите тъмни кроежи са известни на Паладин. Внимавайте, защото иначе той ще ви унищожи…

— Как? — попита неочаквано Рейстлин и в необикновените му очи припламна странна, силна светлина. — Как ще ме унищожи той? — повтори магът въпроса си. — С мълния? С потоп или с огън? Или може би с нова огнена планина?

Той направи още една стъпка към нея. Кризания се отдръпна хладно, но срещна стола си. Сетне хвана здраво дървена облегалка, заобиколи го и отново се извърна с лице към мага.

— Надсмивате се над собствената си гибел — каза тя равнодушно.

Усмивката на Рейстлин стана още по-сардонична, но той продължи да говори, все едно че не беше чул думите й:

— Елистан? — гласът на мага се превърна в съскащ шепот. — Може би ще изпрати Елистан да ме унищожи? — Рейстлин сви рамене. — Не, определено няма да стане така. Мълвата говори, че великият свят служител на Паладин е изморен, немощен и на смъртен одър…

— Не! — извика Кризания и прехапа устни, ядосана на себе си, че този мъж е успял да я предизвика да покаже чувствата си. Сетне си пое дълбоко въздух. — Божията промисъл на Паладин не може да бъде поставяна под съмнение или осмивана — каза жрицата с ледено спокойствие, но при следващите й думи гласът й неволно, макар и едва доловимо, омекна: — А здравето на Елистан не е ваша работа.