Маргарет Уэйс - Времето на близнаците

— За това ли става дума? — попита тя и погледна към Рейстлин. — Приспособлението, което Пар-Салиан е дал на Карамон, за да се върнем обратно?

— Чети — повтори той тихо.

Изпълнена с любопитство, Кризания прехвърли набързо текста. В рамките на един-два параграфа беше дадено кратко описание на предмета, споменаваше се отдавна забравения велик маг, който го беше изобретил и се излагаха указанията за ползване. Голяма част от описанието остана неразбрано за нея, защото боравеше с магически понятия. Смисълът започна да се оформя в ума й като мозайка…

… то ще телепортира човека, който вече е под заклинанието на времето напред или назад… трябва да бъде сглобено правилно и фасетните стени трябва да гледат в необходимата посока, както е описано… може да пренесе един-единствен човек, комуто приспособлението е било дадено при изричането на заклинанието… уредът може да се ползва само от елфи, човеци и великани-човекоядци… не е необходима заклинателна дума.

Кризания стигна до края и вдигна неуверено очи към Рейстлин. Той я наблюдаваше със странен поглед, сякаш очакваше нещо от нея. В този пасаж имаше нещо, което тя трябваше да открие. И дълбоко в себе си жрицата почувства безпокойство, страх и вцепененост, сякаш сърцето й вникна в значението на текста преди ума й.

— Още един път — подкани я Рейстлин.

Опитвайки се да се съсредоточи, макар отново да усещаше бурята, която като че ли ставаше все по-яростна, Кризания зачете описанието отново.

Ето го важното място! Думите сякаш скочиха от страницата, сграбчиха я за гърлото и започнаха да я задушават.

Може да пренесе един-единствен човек…

Може да пренесе един-единствен човек!

Краката й се подкосиха, но за щастие Рейстлин успя да бутне един стол към нея преди жрицата да се строполи на пода.

В продължение на няколко дълги секунди Кризания бе зареяла поглед някъде в стаята. Макар и често огрявана от светкавиците и магическата светлина на жезъла, за нея тя изведнъж бе станала ужасно тъмна.

— Той знае ли? — попита накрая младата жена през скованите си устни.

— Карамон ли? — изсумтя презрително Рейстлин. — Разбира се, че не. Ако бяха му казали, той щеше да счупи дебелия си врат в опити да ти го даде и щеше да те моли на колене ти да го използваш и да му позволиш да умре вместо теб. Почти не мога да се сетя за нещо друго, което може да го направи толкова щастлив.

Не, лейди Кризания. Няма съмнение, че той щеше да го задейства уверено само, ако ти и кендерът сте до него. И сетне щеше да бъде опустошен от мъка, когато му обяснят защо се е върнал сам. Питам се как Пар-Салиан би се справил с този проблем — добави Рейстлин с мрачна усмивка, — защото Карамон е напълно способен да събори онази кула върху главите им. Но това няма отношение към сегашния въпрос.

Погледът му привлече нейния, макар че тя предпочиташе да го избегне. Със силата на волята си той я застави да го погледне в очите. И Кризания отново видя себе си, но този път сама и ужасно уплашена.

— Те те изпратиха тук да умреш, Кризания — каза Рейстлин с глас малко по-силен от шепот, който обаче достигна до самата й душа и отекна в ума й по-силно от мълниите навън. — Това е доброто, за което ми говориш. Ба! Те живеят в страх, както и Царя-жрец. Страхуват се от теб, както се страхуват и от мен. Единственият път към доброто, Кризания, е моят път! Помогни ми да победим злато. Нуждая се от теб…

Младата жрица затвори очи и в ума й още веднъж живо изплуваха думите, написани от ръката на Пар-Салиан на онази бележка… вашият живот или душа… за да спасите едното, ще трябва да се откажете от другото! Съществуват много начини да напуснете този период на времето и един от тях е Карамон. Той умишлено я бе подвел! Какъв друг начин съществува, освен Рейстлин? Това ли бе имал предвид магът? Кой можеше да й отговори? Имаше ли някой на този и пуст и безнадежден свят, на когото можеше да се довери?

Мускулите й потрепваха и се свиваха конвулсивно. Кризания се изправи с усилие от стола. Тя не погледна Рейстлин, вместо това предпочете да се взира в нищото.

— Трябва да вървя — промълви тя на пресекулки, — … нужно ми е време да помисля…

Рейстлин не се опита да я спре. Нито пък стана от стола си. Не изрече нито дума, преди тя да стигне до вратата.

— Утре — прошепна той. — Утре…

Беше необходима цялата сила на Карамон и помощта на двама от гвардейците на Храма, за да отворят големите порти и той да излезе навън в бурята. Там вятърът го връхлетя с цялата си мощ, притисна го до каменната стена и го прикова за миг, сякаш беше някакъв дребосък като Тас. Исполинът поведе люта битка с вихъра и накрая победи или може би вятърът се умилостиви, за да му позволи да се спусне надолу по стълбите.