Маргарет Уэйс - Времето на близнаците

Но точно когато Карамон и съотборниците му се покланяха на публиката след добре изиграната битка, Храмът в Истар бе връхлетян от циклон.

Зеленото небе придоби цвета на тъмна и зловонна блатна вода. След това от огромната празнота се появиха въртящи се облаци, чиито криволичещи спирали обгърнаха една от седемте кули на храма и я откъснаха от основите й. Ураганът я издигна нагоре, разби мраморните блокове на късове с големина на орех и след това ги изсипа с трясък върху града като опустошителен дъжд.

Никой не пострада сериозно, макар че мнозина бяха порязани от острите ръбове на падащите камъни. Унищожената кула на Храма бе служила за изследователски и други църковни дела. За щастие през този ден в нея нямаше никой заради празника. Но обитателите на Храма и на самия град бяха хвърлени в паника.

Уплашени, че ураганите могат да започнат да се спускат навсякъде, хората побягнаха от арената и задръстиха улиците в ужасените си усилия да се доберат до домовете си. В Храма мелодичният глас на Царя-жрец замлъкна и за миг светлината му трепна. След като огледаха пораженията, той и най-приближените му Преподобни синове и дъщери на Паладин отидоха в едно вътрешно светилище, за да обсъдят нещата. Всички останали бързаха нагоре-надолу, опитвайки се да почистят и да подредят, защото вятърът бе оставил купища преобърнати мебели, съборени от стените картини и облаци от прах, които се стелеха навсякъде.

„Това е началото“, помисли си потресена Кризания и направи усилие да спре треперенето на вкочанените си ръце, докато събираше парчета от фин порцелан от трапезарията…

И щеше да става по-лошо.

Силите на злото са се обединили, за да ме победят — извика Царят-жрец, а мелодичният му глас вдъхна смелост в душите на онези, които го слушаха. — Но аз няма да се предам. Нито пък вие! Ние трябва да бъдем силни пред лицето на тази заплаха…

— Не — прошепна Кризания в отчаяние. — Не, вие не постъпвате правилно! Вие не разбирате! Как може да сте толкова слепи!

Младата жрица бе на Утринните молитви дванадесет дни след първото от Тринадесетте предупреждения, които не бяха изтълкувани по правилния начин. Оттогава насетне всеки следващ ден пристигаха новини за други странни случки, станали на различни места в Ансалон.

— Цар Лорак съобщава, че от дърветата капело кръв цял един ден — каза Царят-жрец с глас, изпълнен със страхопочитание и ужас пред събитията, за които разказваше. — Град Палантас е покрит с толкова гъста бяла мъгла, че хората се губят, ако се осмелят да излязат на улиците.

В Соламния не може да бъде запален огън. Домашните огнища на хората са пусти и студени. Ковачниците са затворени, а въглените не дават повече топлина от буци лед. В Абанасиния пък степните треви са се запалили сами. Пламъците бушуват необуздано, изпълват небето с черен дим и прогонват степните хора от родните им домове.

Точно тази сутрин грифоните донесоха вест, че елфическият град Квалиност е нападнат от горски зверове, които изведнъж са станали неузнаваеми и свирепи…

Кризания не можа да понесе повече. Макар другите жени да я изгледаха потресени, тя не обърна внимание на сърдитите им лица, напусна службата и побягна по коридорите на Храма.

Ослепителна назъбена светкавица, последвана от оглушителна гръмотевица, я накараха да закрие лицето си с ръце.

— Това трябва да спре, защото иначе ще полудея! — прошепна тя на пресекулки и се скри в един ъгъл.

В продължение на дванадесет дни след урагана над Истар бушуваше буря, която заливаше града с поройни дъждове и градушки. Проблясъците на светкавици и тътенът на гръмотевиците бяха почти непрестанни. Те разтърсваха Храма, прогонваха съня и измъчваха ума. Скована и вцепенена от умора, изтощение и ужас, Кризания се отпусна на един стол и оброни главата си в ръце.

Едно нежно докосване я накара да трепне уплашено и да подскочи. Пред нея стоеше висок и красив млад мъж, наметнат с подгизнал от дъжда плащ. Тя видя очертанията на здравите му, мускулести рамене.

— Простете, Преподобна дъще, не исках да ви стресна — рече той с дълбок глас, който й беше смътно познат като лицето му.

— Карамон! — въздъхна с облекчение Кризания и се вкопчи в него, виждайки в новодошлия нещо истинско и реално. Проблесна нова светкавица и след нея се чу тътенът на гръмотевицата. Жрицата стисна очи и зъби и с изненада откри, че дори силното тяло на Карамон беше напрегнато. Той я придържаше и подкрепяше.