Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

Последното беше най-лесно, така че не му отне почти никакво време за размисъл.

Наместник Медан,

Считайте това известие за пряка заповед да предадете управлението на столицата Квалиност, непокътната и неразрушена, на Нейна светлост Берилинтранокс. Нарежда ви се да арестувате всички членове от семейството на управляващите, в това число крал Гилтас и Кралицата майка Лорана, след което да ги предадете живи на Берилинтранокс, за да прави тя с тях каквото намери за добре. В замяна ще подчертаете пред драконесата, че искате всякакви палежи и унищожения да бъдат незабавно прекратени. Очаквам от вас да наблегнете пред Берилинтранокс, че макар тя, в нейното величие, да не се нуждае от пари, ние, презрените смъртни, за нещастие, имаме нужда от тях. Упълномощен сте да направите следното предложение: Всеки войник от расата на човеците в нейната армия ще бъда възнаграден със земя, включваща всички постройки в нейните очертания. Високопоставени офицери от расата на човеците в нейната армия без изключение ще получат хубави домове в Квалиност. Това трябва да обуздае желанието им да плячкосват и опожаряват. Веднага щом нещата се успокоят, лично ще се наема да изпратя заселници от расата на човеците, които да получат останалите земи на елфите.

Господар на Нощта,

Морам Таргон

Послепис 1: Предложението за получаване на земя не важи за гоблини, хобгоблини, минотаври или дракониди. За да бъдат овъзмездени последните, обещайте им съответната равностойност в стомана, която ще им бъда изплатена на по-късен етап. Вярвам, че ще се погрижите тези създания да бъдат в авангарда на армията и че сред редиците им ще има възможно най-големи загуби.

Послепис 2: Колкото до настоящите жители на Квалинести, напълно възможно е те да откажат да предадат доброволно собствеността върху земите си. След като с това свое действие те ще нарушат пряка заповед на Рицарите на Нерака, жителите на Квалинести ще нарушат закона, следователно могат да бъдат подведени под отговорност и да понесат смъртно наказание. Войниците ви имат разрешение да прилагат мярката намясто.

Веднага щом мастилото и по последното писмо изсъхна, Таргон подпечата всички и извика ординареца, за да ги разпрати. С настъпването на зората в небето се издигнаха четирима ездачи на сини дракони и поеха по своя път.

След като свърши и тази работа, водачът на Мрачните рицари за момент си поигра с мисълта най-сетне да си легне. Знаеше обаче, че едва ли ще успее да заспи, тревожен от призрака на счетоводната грешка. А и нямаше желание да разваля прекрасните си сънища, състоящи се предимно от добре оформени диаграми и спретнато попълнени колони. Упорито седна зад писалището и отново се захвана за работа. И както често се случва, щом човек за момент е изоставил задачата, върху която дълго време се е съсредоточавал безуспешно, откри грешката почти незабавно. Двайсет и седемте стоманени, четиринайсетте сребърни и петте медни монети най-после бяха осчетоводени. Таргон нанесе корекцията с прецизно драсване на перото.

Доволен от себе си, той затвори книгата, разчисти писалището и излезе, за да подремне, уверен, че още веднъж със света всичко беше наред.

Берил и нейните слуги кръжаха над Цитаделата на светлината. Драконовият страх се стоварваше върху обитателите на кристалните куполи и премазваше под себе си, като под огромна приливна вълна, всяка мисъл за отпор, превръщайки я в ужас и отчаяние. Черните сенки от крилете им бяха по-мрачни от най-мрачната нощ. Всеки, който попаднеше под някоя от тези сенки, усещаше как сърцето му се съсухря, а кръвта му изстива.

Берилинтранокс беше чудовищен зелен дракон, появил се над Крин малко след Войната с Хаос; но никой не знаеше как и откъде. Веднага след пристигането си тя, заедно с други от своя вид — най-вече с помощта на нейната братовчедка Малистрикс — бе започнала да избива металическите и цветните местни дракони, като по този начин бе възникнала вътрешновидова война.

Сега Берил кръжеше мързеливо — разплута и надебеляла от изядените си роднини — доста над червените дракони, които бяха нейни слуги и поданици, и наблюдаваше. А онова, което виждаше, я изпълваше със задоволство. Битката се развиваше добре.

Цитаделата беше напълно беззащитна срещу нея. Единствен великият сребърен дракон Огледало можеше да й се противопостави, ала сега той бе изчезнал — внезапно и мистериозно. Соламнийските рицари, които разполагаха с крепост на остров Скелсий, вероятно щяха да направят героичен опит да отблъснат атаката, но поради малкия им брой, едва ли щяха да преживеят съсредоточения удар, подготвен от нейните слуги. А и на великата зелена драконеса нямаше да й се наложи дори да навлиза в обсега на стрелите им. Трябваше само да издиша отровен газ срещу тях. Дъхът и щеше да опразни проклетата крепост веднъж и завинаги.