„Единият Бог! Ха! — помисли си Таргон, виждайки в ума на ездача далеч повече, отколкото мъжът бе готов да признае. — Чародейство. Тази Мина е вещица. Омаяла е всички ви — и елфите, и Дога, включително и собствените ми рицари. Малката повлекана е завъртяла главите ви. Но каква е целта й?“
Отговорът му се струваше очевиден.
„Естествено, че моят пост. Вече е успяла да привлече на своя страна някои от офицерите ми. Печели възхитата на обикновените войници. Вероятно дори в този миг крои заговор срещу мен. Опасна игра за едно толкова малко момиченце.“
Той потъна в размисъл, забравил за присъствието на уморения драконов ездач. Пред вратата се разнесе звук от трополящи ботуши, след което някой високо настоя да види Господаря на Нощта.
— Милорд! — влетя в кабинета ординарецът, прекъсвайки мрачните мисли на Таргон. — Пристигна още един вестоносец.
Вторият пратеник влезе в помещението и хвърли подозрителен поглед на първия.
— Е, какви са твоите новини? — попита го с повелителен глас водачът на Мрачните рицари.
— С мен се свърза Фюър Червеният, нашият агент на служба при великата зелена драконеса Берил. Червеният докладва, че на едно ято и отряд от ездачи дракониди е било заповядано да нападнат и превземат Цитаделата на светлината.
— Цитаделата? — Юмрукът на Таргон се стовари върху писалището, карайки една спретната купчинка стоманени монети да рухне разхвърляно. — Да не се е побъркала зелената кучка? Какво иска да постигне с това нападение?
— Според червения дракон, Берил е уведомила Вас и нейната братовчедка Малистрикс, че свадата е възникнала по личен въпрос и че намесата на Малис не е необходима. Берил издирва чародей, който се е промъкнал в земите й и е откраднал ценен магически артефакт. Впоследствие до нея са достигнали слухове, че чародеят е избягал в Цитаделата, така че сама се е нагърбила със задачата да го залови. Веднага щом получи него и артефакта, ще се изтегли обратно.
— Магия! — Таргон изруга вбесено. — Тази нейна мания започва да става изключително натраплива. Явно вече не може да мисли за нищо друго. Сивите мантии ден и нощ пилеят ценни ресурси, само за да издирят за Берил някаква си неуловима магическа Кула. Но да напада Цитаделата! Къде отиде пактът между драконите? „Братовчедката Малистрикс“ без съмнение ще възприеме този акт като недвусмислена заплаха. А това значи война, която напълно ще съсипе икономиката ни.
Той се изправи. Вече се канеше да се разпореди да уведомят писмено Малис за случилото се, най-малкото понеже драконесата трябваше да научи лично от него новините, когато в коридора отвън се разнесоха още викове.
— Спешно съобщение за Господаря на Нощта.
Леко замаяният ординарец отново влезе в кабинета.
— Какво пък сега? — изръмжа Таргон.
— Известие от наместник Медан от Квалиност, милорд. Уведомява ви, че силите на Берил са прекосили границите на Квалинести и в момента палят и плячкосват всичко по пътя си. Наместникът спешно моли за подкрепления. Смята, че Берил възнамерява да унищожи всичко в страната. Да изгори горите, да изравни със земята градовете и да подложи елфите на масово изтребление.
— Мъртвите елфи не плащат данъци! — извика водачът на Мрачните рицари, като вътрешно проклинаше Берил от все сърце и душа. Той започна да крачи зад писалището. — Не мога да добивам дървен материал от опожарени гори. Драконесата напада Квалинести и Цитаделата. Лъже мен и Малис. Очевидно е решила да наруши пакта. Планира война срещу Ордена и братовчедка си. Трябва да открия някакъв начин да я спра. Оставете ме! Всички вън! — каза заповедно. — Чака ме работа.
Първият пратеник се поклони и излезе, за да се нахрани и да си почине преди обратния полет. Вторият напусна, но остана навън в очакване на допълнителни разпореждания. Ординарецът забързано се впусна да събуди още вестоносци и да уведоми сините дракони, които щяха да ги отнесат на гърбовете си.
След като кабинетът му опустя, Таргон продължи да крачи неспокойно напред-назад. Беше разгневен, вбесен, разстроен. Само преди няколко минути работеше върху сметките си, спокоен в познанието, че светът се движи по установените правила и че изцяло държи юздите в ръцете си. Вярно, господарките драконеси смятаха, че всъщност те командват парада, но Таргон не беше на същото мнение. Разплути и мъчноподвижни, тези създания бяха — поне досега — склонни да мързелуват в леговищата си и да оставят Ордена да управлява от тяхно име. Така Мрачните рицари контролираха Палантас и Квалиност — двата най-богати града на континента. Съвсем скоро щяха да превземат и Санкшън, а това щеше да им даде пристанище и достъп до водите на Новото море. Вече бяха подчинили на волята си Хейвън, а в плановете на Таргон влизаше и скорошно нападение срещу проспериращия, разположен на кръстопът Утеха.
Читать дальше