Маргарет Уэйс: Драконите на изгубената звезда

Крилата на прозорците издрънчаха от внезапен порив на вятъра. Чуха се дрезгави гласове и предупредителни викове. Разнесе се звук от тичащи крака. Помощникът напусна бюрото си, за да провери какво става в същия момент, в който Таргон раздразнено се обади от кабинета си и поиска да узнае кой и защо, в името на Бездната, вдига такава врява.

Ординарецът се върна почти веднага.

— Милорд, пристигнал е драконов ездач от…

— Да не си е изгубил ума, че да каца в двора?

Веднага щом глъчката достигна до него, Таргон бе отместил поглед от сметките, за да надникне през прозореца. Почти незабавно и вбесено осъзна, че из предния му двор подскача и маха с криле един син дракон. Самото създание също беше не по-малко вбесено, тъй като го бяха принудили да се приземи на твърде тясно за огромното й туловище място. Току-що бе пропуснала да събори едната стражева кула, но опашката й беше съборила част от бойниците. Все пак в този момент драконът благополучно стоеше в центъра на двора с плътно прибрани криле и нервно потрепваща опашка. Беше гладна и жадна. Но наоколо не се забелязваха нито драконови обори, нито какъвто и да е знак, че е възможно някой да се сети да я нахрани и напои. Очите й гибелно се втренчиха право в Таргон, сякаш лично го обвиняваше за тези неудобства.

— Милорд — каза ординарецът, — ездачът е пристигнал от Силванести…

— Милорд! — обади се в същия момент драконовият ездач. Беше висок мъж и се възправяше над помощника като обсадната кула. — Простете ми за ненавременното безпокойство, сър, но нося толкова неотложни новини, че предпочетох да ви известя за тях веднага.

— Силванести — изсумтя Таргон, докато се връщаше обратно при писалището си, за да поднови работа. — Да не е паднал щитът? — подхвърли саркастично.

— Да, милорд! — отвърна драконовият ездач, останал без дъх.

Перото се изплъзна от пръстите на водача на Мрачните рицари. Той вдигна очи и се втренчи изумено във вестоносеца.

— Какво? Как?

— Младият офицер Мина — започна мъжът, но думите му се изгубиха в пристъп на кашлица. — Имате ли нещо против да пийна нещо, милорд? Нагълтах се с огромни количества прах, докато долетя дотук от Силванести.

Таргон направи пестелив знак с ръка. Ординарецът му отиде да донесе пиво. Докато двамата чакаха, лордът покани ездача да седне и да си почине.

— Тъкмо ще подредиш мислите си — изрече той.

И докато мъжът правеше тъкмо това, Таргон мълчаливо употреби способностите си на ментат, за да проникне в тези мисли, да ги разгледа една по една, да види и чуе онова, което рицарят пред него беше видял и чул.

Образите го връхлетяха. И за пръв път в кариерата си, лордът не знаеше как да постъпи. Прекалено много неща се бяха случили наведнъж. Твърде много събития — вплетени едно в друго и предизвикващи логиката така, че човек просто не успяваше да ги осъзнае напълно. Онова обаче, което му дойде в повече, бе фактът, че нещата се бяха развили извън контрола му. Последното го разтревожи дотам, че за момент дори забрави за двайсет и седемте стоманени, четиринайсетте сребърни и петте медни монети, макар все пак да не пропусна да отбележи докъде е стигнал в сметките, преди да затвори книгите и да насочи вниманието си изцяло към драконовия ездач.

Ординарецът се върна с халба студено пиво. Мъжът започна да пие жадно и на големи глътки. Когато най-сетне пресуши халбата, Таргон вече бе успял да дойде на себе си и поне външно да се овладее. Вътрешно обаче се гърчеше от безпокойство.

— Разкажи ми всичко — заповяда лордът.

Рицарят започна:

— Милорд, както по-рано ви известихме, младият офицер на име Мина успя да проникне през защитната магическа бариера над Силванести…

— Но не и да я свали — вметна Таргон, за да бъдат наясно.

— Да, милорд. Всъщност тя използва щита, за да прикрие отстъплението си от преследващите я великани, които така и не успяха да я последват във вътрешността. След това Мина поведе следващите я рицари и пехотинци с очевидното намерение да атакува столицата Силваност.

Водачът на Мрачните рицари изсумтя презрително.

— Не след дълго силите й бяха пресрещнати от огромна войска. Поражението им настъпи бързо, а самата Мина бе заловена и отведена в плен. Елфите планираха да я екзекутират на следващия ден, но точно преди смъртта си момичето изненадващо атакува зеления дракон Циан Кръволок, който, както навярно ви е било добре известно, милорд, през цялото време е пребивавал в Силванести, приел формата на елф.