Кассандра Клэр: Повелител на сенките

Джем и Теса. Заедно с Ема, те бяха помогнали на Кит да се спаси от демоните, убили баща му. А после му бяха разказали история — историята на един Херондейл, който предал приятелите си и избягал, започвайки нов живот далеч от нефилимите и поставяйки началото на нов род.

— Чувал съм за Тобаяс Херондейл — заяви Кит. — Значи, съм потомък на истински страхливец.

— Никой не е съвършен — отвърна Джейс. — Не всеки член на семейството ти ще бъде страхотен. Ала когато отново видиш Теса, а ти ще я видиш, накарай я да ти разкаже за Уил Херондейл. И за Джеймс Херондейл. Както и за мен, разбира се — добави той скромно. — Като за ловец на сенки аз съм голяма работа. Не че искам да те сплаша.

— Не се чувствам уплашен — увери го Кит, чудейки се сериозно ли му ги говореше такива Джейс. В очите му имаше пламъче, което издаваше, че може би не всичко, което казва, трябва да бъде вземано на сериозно, но бе трудно да е сигурен човек. — Мисля, че бих искал да остана сам.

— Знам, че не е лесно да преглътнеш всичко това. — Джейс протегна ръка, за да го потупа по гърба. — Ала с Клеъри сме насреща винаги когато имаш нужда…

Потупването по гърба размести една от камите в джоба на Кит и тя тупна с дрънчене на земята, проблясвайки върху гранитния под като укоризнено око.

— Е, добре — заяви Джейс във възцарилата се тишина. — Значи, крадеш оръжия.

Наясно, че е безсмислено да отрича нещо толкова очевидно, Кит не каза нищо.

— Окей, виж, знам, че баща ти е бил мошеник, но сега ти си ловец на сенки и… я, чакай, какво още има в това яке? — Джейс направи нещо сложно с левия си крак, от което камата политна във въздуха, а рубините на дръжката й разпръснаха светлината, и я улови ловко. — Свали го.

Кит мълчаливо съблече якето и го метна на масата. Джейс го разгърна и отвори вътрешния джоб. След това и двамата се загледаха безмълвно в блещукащите остриета и скъпоценни камъни.

— И така — заяви Джейс. — Да разбирам, че възнамеряваше да избягаш?

— И защо да оставам? — избухна Кит. Знаеше, че не бива да го прави, но то беше по-силно от него, повече, отколкото можеше да понесе: загубата на баща му, ненавистта му към Института, самодоволството на нефилимите, това, че настояваха да приеме една фамилия, за която не го беше грижа и за която не искаше да го е грижа. — Мястото ми не е тук. Можеш да ми говориш всички тези неща за името ми, но то не означава нищо за мен. Аз съм син на Джони Рук. Цял живот са ме учили да бъда като него, не като вас . Не се нуждая от вас. Не се нуждая от никого от вас. Трябва ми само малко начален капитал и мога да си отворя сергия на Пазара на сенките.

Златните очи на Джейс се присвиха и за първи път под арогантната и закачлива фасада Кит зърна да проблясва проницателен ум.

— И какво точно ще продаваш? Баща ти продаваше информация. Отне му години и немалко опасна магия, за да си създаде онези връзки. Наистина ли искаш да продадеш душата си по този начин, за да си изкарваш едва-едва прехраната в периферията на Долния свят? Ами онова, което уби баща ти? Ти с очите си го видя да умира, нали?

— Демони…

— Да, но някой ги е изпратил. Пазителят може и да е мъртъв, но това не означава, че никой не се опитва да те открие. Ти си на петнайсет години. Може и да си мислиш, че искаш да умреш, но вярвай ми — не искаш.

Кит преглътна. Опита да си се представи зад една сергия на Пазара на сенките, така както го правеше през последните дни. Ала истината бе, че беше в безопасност на Пазара единствено благодарение на баща си. Защото хората се бояха от Джони Рук. Какво ли го очакваше там без закрилата на баща му?

— Но аз не съм ловец на сенки — заяви и плъзна поглед по изобилието от оръжия, купищата адамас, бойното облекло и доспехите, и коланите за оръжие. Беше нелепо. Та той не беше нинджа. — Дори не знам как да се науча да бъда.

— Издръж още една седмица — каза Джейс. — Още една седмица тук, в Института. Дай си шанс. Ема ми разказа как си отблъснал демоните, убили баща ти. Само един ловец на сенки би могъл да го направи.

Кит съвсем смътно си спомняше как се сражава с демоните в къщата на баща си, но знаеше, че го е направил. Тялото му беше поело контрол и той се беше бил, и колкото и да бе странно, тайничко то дори му беше харесало.

— Това е истинската ти природа — каза Джейс. — Ти си ловец на сенки. Във вените ти тече ангелска кръв. Ти си Херондейл. Което, между другото, означава, че не само си част от забележително привлекателно семейство, но и от семейство, което притежава цял куп ценно имущество, включително къща в Лондон и имение в Идрис, върху част от които вероятно имаш права. Е, ако проявяваш интерес, разбира се.