Оливер Боуден - Подземен свят

Страховитите очи на Арбаз не се отлепяха от неговите.

— Надявах се първо да говоря с теб, стари ми приятелю.

Арбаз поклати глава.

— Не. Няма да обсъждаме нищо. Предупреждавам те също, че ще те следим по време на целия ти — надявам се кратък — престой в Амритсар. Ще те следим, за да ти попречим да освободиш Джаядип.

— Защо да го освобождавам, Арбаз? — попита тихо и спокойно Итън.

Приятелят му зачопли с нокът грапавина върху плота на масата, съсредоточен в дървото, сякаш очаква да направи нещо.

— Защото животът на Запад те е размекнал, Итън. Затова Братството в Лондон е почти заличено от лицето на земята и затова ти и Джордж сте нищожни метежници в сравнение с тамплиерската армия. Слаб си, Итън. Позволи Братството отвъд океана да залинее и сега искаш да докараш тук своите уж прогресивни идеи. Няма да ти разреша.

Итън се приведе напред.

— Арбаз, тук залогът не е битката между тамплиерите и асасините. Залогът е Джаядип.

Арбаз отмести очи и по лицето му пробяга мимолетна сянка.

— Който трябва да плати цената за своята…

— Какво?

— Простъпка.

— Не бива да го екзекутирате.

— Виждаш ли? Наистина си дошъл да ме молиш да го пощадим.

Итън сви рамене.

— Не възразявам. Дойдох да моля за живота му, но грешиш, ако мислиш, че съм слаб или не одобрявам твърдата ти линия. Точно обратното, възхищавам се на вътрешната ти сила и решимост. Все пак говорим за сина ти. Не познавам асасин, попаднал в толкова трудно положение, в каквото се намираш ти сега, принуден да поставиш дълга пред семейството.

Арбаз го стрелна с остър поглед, сякаш несигурен как да тълкува думите му. Увери се, че приятелят му е искрен, и лицето му се отпусна.

— Ще изгубя и син, и съпруга — отрони тихо той. — Пяра няма да ме погледне повече. Уведоми ме пределно ясно.

— Не е необходимо да правиш такава жертва.

— Как така?

— Изпрати го в изгнание. Повери го на мен. Ще му възложа важна задача и ако успее, ще ми помогне да възстановя Братството в Лондон. Замислил съм тайна мисия, Арбаз, за която талантът на Джаядип подхожда идеално. Не е необходимо да умира. Разбираш ли? Ще се върне в Англия с мен и честта ти ще остане непокътната. Ще бъде надлежно порицан, но ще живее, Арбаз. Не в удобство, както е свикнал, обещавам ти. Планът ми ще го постави в изключително тежки условия. Но вероятно ще приемеш това като част от наказанието му. Не го казвай обаче на Пяра. Обясни ѝ просто, че е с мен. Аз ще му стана попечител.

Молейки се за утвърдителен отговор, Итън видя как по лицето на приятеля му пробягва съмнение.

— Трябва да говоря с Хамид — каза замислено Арбаз.

— Непременно! — кимна Итън, потискайки завладялото го облекчение. Арбаз не искаше да види как посичат Джаядип; Итън му предлагаше изход — при това без да се посрами — от ситуация, която би разбила семейството му. — Нещо повече, мисля, че разговорът ще протече по-гладко, отколкото предполагаш — продължи той. — Днес видях Аджай и Кулприйт и настроението им отразява нагласата на цялото Братство. Никой не иска Джаядип да умре. Нека наказанието бъде изгнание. Мнозина го смятат за по-лошо от смъртта.

— Не — поклати глава Арбаз.

Итън се стъписа.

— Моля?

— Наказанието трябва да бъде смърт.

— Не разбирам…

— Щом мисията му ще бъде толкова тайна, колкото твърдиш, няма ли да е от полза, ако изпълнителят не съществува? Кой би го свързал с Джаядип Мир, ако Джаядип Мир е мъртъв?

Итън плесна с ръце.

— Призрак? — възкликна доволно. — Гениална идея, Арбаз, достойна за великия асасин, когото познавам.

Арбаз стана, заобиколи масата и най-сетне прегърна стария си приятел.

— Благодаря, Итън — каза, докато асасинът се изправяше тромаво. — Благодаря ти за помощта.

Итън си тръгна с чувството, че в крайна сметка е свършил добра работа. Не се наложи да използва документа, който носеше в джоба си — писмото, в което Арбаз категорично отхвърляше съвета му и доказваше, че в неразсъдливост и неспособност е редно да обвиняват не сина, а бащата. Нещо повече — бе спасил живота на момче, скъпо на сърцето му колкото собствените му деца, а нищо чудно да бе спасил и брака на Арбаз и Пяра.

Освен това имаше агент, и то не какъв да е. Най-обещаващият асасин, когото бе имал късмета да обучава.

Две години по-късно Джаядип, понастоящем Призрака по име и дела, възседна аристократа, отдал се на мерзки забавления в двора на църквата Мерилбуон, и вдигна късата сабя, готов да нанесе смъртоносен удар.