Энн Райс - Вещиците - Полунощ

Здесь есть возможность читать онлайн «Энн Райс - Вещиците - Полунощ» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: ИнфоДАР, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вещиците: Полунощ: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вещиците: Полунощ»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Първият том от поредицата „Вещиците“ ни запознава със семейство Мейфеър — потомствени вещици от Ню Орлиънс, които дължат властта и богатството си на мистериозен мъж. През столетията тайнствените сили на Лашър са увеличили парите и влиянието Мейфеър неимоверно, но на висока цена. Това, което се случва зад вратите на имението, е обект на интерес от страна на Таламаска — организация, посветена на изучаването на всичко свръхестествено. Досието на вещиците Мейфеър, което те съставят, е най-пълната история на семейството. Тази история ще ви запознае със Сузан, Дебора, Шарлот, Мери Бет, Жулиен и най-силната от всички — Роуан, която е призвана да осъществи съглашението.

Вещиците: Полунощ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вещиците: Полунощ», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Хайде, нямаме много време — каза Роуан. — Трябва да намерим някое сигурно място, напълно неизвестно…

— Да, скъпа, да… но нали разбираш, всичко е толкова ново за мен, толкова красиво. Нека те прегърна отново, нека те целуна…

— Няма време — настоя тя, но копринените бебешки устни пак се залепиха за нейните и тя усети как пенисът му се притиска към нея, към парещите й слабини. Дръпна се назад и го задърпа след себе си.

— Точно така, не гледай в краката си. Гледай към мен и просто върви.

Когато се озова пред вратата с форма на ключалка, в ума й проблеснаха старите разговори за скритото значение и цялото нещастие и цялата красота на живота й изтече пред очите й — всичките й битки, миналите й желания.

Но това вече беше нова врата — вратата, която бе зърнала преди милион години, когато бе момиче и за първи път отвори магическите научни книги. И сега тя беше отворена, далече отвъд ужасите на лабораторията на Лемли, далече от събраните около масата холандци в митичния Лайден.

Поведе го бавно през вратата и нагоре по стълбите. Вървеше до него, търпелива, стъпка по стъпка.

Петдесет и две

Той се опита да се събуди, но всеки път се понасяше към повърхността и потъваше, тежък и замаян, в пухените завивки на леглото. Отчаянието ту го сграбчваше, ту си отиваше.

Накрая все пак се събуди, и то защото му прилоша. Сякаш цяла вечност седя на пода в банята, опрян на вратата, и повръщаше с такива напъни, че стягащата болка в гърдите се засили. Вече нямаше какво да повърне, а гаденето не преставаше, без никаква надежда за облекчение.

Стаята се люшкаше. Наложи се да отключат вратата и да го вдигнат от пода. Искаше да им каже, че съжалява, задето се е заключил, просто по навик, че се е опитвал да стигне дръжката на вратата, но не можеше да произнесе нито дума.

Полунощ. Видя електронния часовник на нощното шкафче. Полунощ на Коледа. Опитваше се да обясни, че в това има някакво значение, но не можеше да направи друго, освен да мисли за съществото, застанало зад яслата до олтара. Отново потъваше, главата му се удари във възглавницата.

Когато пак отвори очи, лекарят му говореше нещо. Дали го беше виждал и преди?

— Господин Къри, имате ли представа какво е имало в спринцовката?

„Не. Помислих си, че ще ме убие. Че ще умра.“ Дори от усилието да раздвижи устните си му стана зле. Само поклати глава, но и от това му прилоша. Зад заскрежените прозорци се виждаше чернотата на нощта.

— … поне още осем часа — каза лекарят.

— Спи, Майкъл. Не се притеснявай за нищо. Спи.

— Всичко друго е нормално. Само вода, ако поиска нещо за пиене. Ако има и най-малката промяна…

Коварна вещица. Разруши всичко. Мъжът се усмихва до олтара. Разбира се, че това е бил моментът. Точният момент. Знаеше, че я е загубил завинаги. Среднощната меса бе свършила. Майка му плаче за мъртвия му баща. Нищо вече няма да бъде същото.

— Просто поспи. Ще останем с теб.

Провалих се. Не можах да го спра. Загубих я завинаги.

— Откога съм тук?

— От вчера вечерта.

Сутринта на Коледа. Той се взираше през прозореца, страхуваше се да помръдне да не би да му прилошее отново.

— Вече не вали, нали? — попита. Едва чу отговорът — че е спряло преди зазоряване.

Опита се да седне. Вече не се чувстваше толкова зле. Да, болеше го главата и зрението му бе малко замъглено. Но не беше по-лошо от обикновен махмурлук.

— Чакайте, господин Къри. Нека се обадя на Аарън. Докторът ще иска да ви прегледа.

— Да, добре, но искам да се облека.

Всичките му дрехи бяха в гардероба. Хубав малък пътнически комплект за бръснене го чакаше в банята. Той си взе душ, все още борещ се със замайването, обръсна се надве-натри и излезе от банята. Искаше му се отново да си легне, но каза:

— Трябва да се върна там, да разбера какво е станало.

— Моля те, почакай — каза Аарън. — Хапни малко, виж как ще се чувстваш.

— Няма значение как ще се чувствам. Ще ми дадеш ли кола? Ако не, тръгвам на стоп.

Погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Пътищата щяха да са опасни. Трябваше да тръгва.

— Виж, Аарън, много съм ти благодарен, че се погрижи за мен.

— Какво искаш да правиш? Нямаш никаква представа какво ще откриеш там. Миналата нощ тя ми каза, че ако ми пука за теб, трябва да се погрижа да не се връщаш.

— Не ме е грижа какво ти е казала. Отивам.

— Тогава и аз идвам с теб.

— Не, ти оставаш. Това е между мен и нея. Дай ми кола и тръгвам.

Аарън му даде голям тромав линкълн, градска кола. Майкъл едва ли би избрал такава, въпреки че меките кожени седалки бяха удобни. И все пак тя почти летеше, когато стигна магистралата. До този момент Аарън го бе следвал с лимузината, но Майкъл изпревари още една кола и се откъсна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вещиците: Полунощ»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вещиците: Полунощ» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вещиците: Полунощ»

Обсуждение, отзывы о книге «Вещиците: Полунощ» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x