Адриан Чайковский: Поглед в мрака

Таки пристигна на следващия ден, прелетяла над морето в търбуха на фикс без спирка чак от Порта Мавралис. Никой на летището не я познаваше, затова решиха, че е дошла от Егел или Меро, но бързо промениха мнението си, след като огледаха леталото, с което беше пристигнала. И я засипаха с въпроси от техническо естество. Накрая, след като Таки повтори за стотен път името на Челядинка Трудан, механиците кандисаха да я потърсят.

— Направиха ме посланик — обясни тя, а Че я гледаше, изумена от промените, които откриваше в своята приятелка. Искрящата й жизненост беше изчезнала без следа, заменена от странно безразличие. — Това беше цената за новата машина, която ми дадоха. Сега съм посланик на целите Равнини, щото никой освен мен не дава и пукната пара за това място.

— Какво ще правиш? — попита я Че. Самата тя се стараеше да помага по всякакъв начин на Стенуолд, да му бъде дясна ръка. Покрай новите задължения рядко й оставаше свободно време и толкова по-добре, защото само така можеше да преболедува загубата си.

Таки сви рамене.

— Само едно нещо искам. Да полетя с моя „Еска“.

Беше й разказала за успешния бунт в Соларно. Сърцето на Че изкънтя на кухо, когато разбра, че Неро е загинал, че повече никога няма да го види. Още едно име, което да добави в списъка на падналите и изчезналите. А Таки… Таки очевидно беше съкрушена заради леталото си.

Че вече бе говорила надълго и нашироко с един от летищните занаятчии и с колега на Стенуолд от Академията. Сега сви устни и каза:

— Имам една идея, докато си тук.

Таки я изгледа с вдигнати вежди.

— След войната с осородните всички мислят за бъдещето, а летящите машини определено са част от него. Голяма част, при това. Осородните превзеха Тарк по въздуха. Ние се защитавахме по въздуха. Из целите Равнини има занаятчии, които проглеждат за този факт.

Таки кимна, най-сетне с искрица интерес в очите.

— За разлика от нас — продължи Че, — вие, соларнийците, имате отколешен опит във въздушните сражения. Може би заради съседите си, водните кончета. А тук, в Равнините, ние сме изостанали в това отношение, защото мравкородните предпочитат наземните битки. Така или иначе, вие сте ни изпреварили много. Дори фиксът, с който ти дойде, предизвика фурор сред нашите хора, а той дори не е…

Таки кимна.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Че?

— Казвам ти всъщност, че Колегиум е пълен със сръчни занаятчии — подчерта бръмбарородната. — Всеки от тях би дал мило и драго да работи с теб. Ти ще получиш летало по свой вкус, а те ще си спестят години на проби и грешки. Ние, бръмбарите, не сме летци. Имаме голяма нужда от знанията, които ти можеш да ни дадеш. — И тогава изведнъж й хрумна още нещо. — Знаеш ли от какво друго се нуждаем? От пилоти. В Колегиум се стичат хора от целите Равнини да се учат.

Мухородната изведнъж се притесни.

— Да преподавам? Не мисля, че…

— Кой би се справил по-добре от теб? — настоя Че. — Поне си помисли. Чичо Стен може да ти уреди преподавателско място в Академията. Ще те посрещнат с отворени обятия, гарантирам ти, даже ще създадат нова длъжност специално за теб. Хайде, помисли си, става ли?

Мухородната още се колебаеше, но безразличието й се беше пропукало и в пролуките прозираше нещо от старата Таки, онази, която Че помнеше от Соларно.

— Още нещо — добави Че. — Мисля, че е време да направиш дебюта си като посланик. Така де, посланиците си имат задължения.

— О?

— Очакваме… скоро трябва да пристигне един специален гост. Въздушният му кораб вече пътува насам, очакваме го всеки момент. Щом си тук от името на Соларно, редно е да се срещнеш с него.

Въздушният кораб маневрираше бавно и тежко над колегиумското летище. Вдигнала поглед към него, Таки с мъка сдържаше подтика си да хукне към своя фикс, да го издигне във въздуха и да влезе в сражение. По някакъв каприз на съдбата и логистиката този кораб беше точно същият като транспортния дирижабъл, който тя помнеше съвсем ясно, чак до четирите раирани ортоптера, прикрепени на понтони под търбуха му. Сигурно беше нормално един важен осороден пратеник да избере транспорта си, воден от съображения за сигурност, но все пак…

На самото летище посрещачите се брояха на пръсти и всички бяха от личната свита на Стенуолд. Големците на Колегиум, Сарн, Селдис и Древната съобщност се бяха сбрали по-близо до града с все почетната си стража, знамената и духовата музика. Тук бяха само Стенуолд и малцината, които бяха извървели пътя с него, но не само пътя до летището — а именно Ариана, Че, Балкус, Спера, Паропс от Тарк, Таки.