Мэрион Брэдли - Мъглите на Авалон

Върнеше ли се Горлоис, тя трябваше да е готова да го приеме отново в леглото си. При последното му завръщане у дома, Игрейн още кърмеше Моргана и той се съгласи с желанието й да не я отбива през летния сезон, защото тогава измираха много малки деца. Тя знаеше, че той не е доволен, защото не му се е родил тъй силно желания син — тези римляни определяха продължението на рода по мъжка линия, вместо да приемат много по-разумното — продължение по женска линия. Глупаво беше бащата да определя наследствеността, защото колко бащи биха могли да кажат със сигурност, че синовете им са наистина техни? Е, разбира се римляните отдаваха голямо значение на това кой спи с жените им, все ги заключваха и ги следяха. Не че някой трябваше да шпионира Игрейн: да си имаш работа с един мъж беше достатъчно неприятно, за какво й бяха други, които можеше да се окажат по-лоши?

Все пак, въпреки горещото си желание да има син, Горлоис беше проявил търпение, оставяйки я да взема Моргана в леглото си и да продължи да я кърми — дори се отказа да я докосва и спеше с прислужницата й Етар, за да не би Игрейн да забременее и млякото й да спре. Той също знаеше колко лесно умират малките, ако бъдат отбити, преди да са достатъчно големи, за да дъвчат хляб и месо. Децата, които се хранеха с овесена каша, ставаха болнави, а през лятото рядко се намираше козе мляко, ако изобщо децата можеха да бъдат убедени да го пият. Деца хранени с краве или кобилешко мляко, често започваха да го повръщат и след това умираха, или пък получаваха разстройство от него и пак умираха. Затова Горлоис се съгласи Моргана да не бъде отбивана, лишавайки се по този начин от дългоочаквания син за още година и половина. Поне за това Игрейн му беше благодарна и не възнамеряваше да се оплаква, колкото и скоро Горлоис да пожелае отново да й направи дете.

След последното му завръщане в къщи Етар беше надула корема и гордо се разхождаше нагоре-надолу; дали нямаше тя да е тази, която ще дари Корнуолския херцог със син? Игрейн не й обръщаше внимание; Горлоис имаше и други незаконно родени синове — един от тях дори сега го беше съпроводил в лагера на военновременния главнокомандващ, Утър. Междувременно Етар се беше разболяла и пометна, а интуицията накара Игрейн да не попита Гуен защо изглежда толкова доволна от случилото се. Старата Гуен разбираше прекалено много от билки, за да бъде Игрейн напълно спокойна. „Някой ден“, реши тя, „ще я накарам да ми каже точно какво е сложила в бирата на Етар“.

Тя заслиза надолу към кухните, а дългите й поли се влачеха по каменните стъпала. Моргоуз беше вече тук, облечена в най-хубавата си рокля, а на Моргана беше облякла празничната дрешка, също в шафранен цвят, така че детето изглеждаше мургаво, като от племето на пиктите 4 4 Пикти — древно племе, населяващо територията на днешна Шотландия (бел.прев.) . Игрейн я вдигна и я притисна радостно към себе си. Моргана беше дребничка, тъмна, с крехки кости — човек имаше чувството, че прегръща малка пухкава птичка. На кого ли приличаше това дете? Самата Игрейн и Моргоуз бяха високи и червенокоси, както всички жени от Племената, а Горлоис, макар и тъмен, си имаше вид на римлянин — висок, жилав, с орлов нос, загрубял от дългите години, прекарани в битки срещу саксонците, прекалено изпълнен с типично римското чувство за собствено достойнство, за да може да прояви нежност към младата си жена, и напълно безразличен към дъщерята, която в неговите очи просто заемаше мястото на сина, който Игрейн трябваше да му роди.

Да, припомни си Игрейн, тези римляни наистина вярваха в божественото си право да разполагат с живота и смъртта на децата си. Много от тях, независимо от това дали бяха приели Христовата вяра или не, направо биха настояли майката да бъде лишена от детето, за да може веднага да забременее отново и да роди момче. Горлоис беше добър човек, след като й остави детето. Може би, макар че Игрейн не вярваше той да е особено чувствителен, Горлоис знаеше доколко тя, като истинска дъщеря на племето си, е привързана към дъщеря си.

Докато даваше нареждания как да бъдат посрещани гостите, кое вино да бъде наточено и какво месо да се пече — не заешко, а хубаво овнешко от най-прясно закланото — Игрейн чу пърхането и кудкудякането на подплашените кокошки в двора и разбра, че конниците са пристигнали. Прислужниците изглеждаха уплашени, но повечето от тях се бяха примирили с мисълта, че господарката им има ясновидски способности. Игрейн дори ги беше залъгвала, че има видения, като просто се бе досещала за някои неща и беше ползвала трикове — по този начин поддържаше у тях страхопочитание.