— Не предох ли достатъчно днес? — замърмори Моргоуз. — Пръстите ме болят. Защо трябва да преда непрекъснато, като че ли съм слугиня?
— Всяка дама трябва да може да преде — упрекна я Игрейн добросъвестно, — а пък твоята нишка е направо ужасна, ту тънка, ту дебела… Като привикнеш към преденето, пръстите ти няма да се уморяват. Щом пръстите те болят, значи си мързелувала и не си ги привикнала на работа.
Тя дръпна вретеното и чекръка от Моргоуз и ловко започна да пресуква преждата; под опитните й пръсти неравната нишка се изравни бързо навсякъде.
— Ето, виж, с такава прежда може да се тъче, без да спираш совалката… — внезапно на Игрейн й омръзна да се държи както се очаква от една дама. — Така или иначе, сега можеш да спреш да предеш. Още преди обяд ще пристигнат гости.
Моргоуз я загледа.
— Но аз нищо не съм чула — каза тя. — Не е идвал никакъв вестоносец!
— Така е — отвърна Игрейн. — Не е идвал вестоносец. Имах видение. Вивиан е на път към нас, а с нея идва и Мерлин. — Едва когато произнесе последните думи, разбра, че е знаела и за неговото идване. — Затова заведи Моргана при бавачката, а ти облечи празничната рокля — онази, която е боядисана с шафран.
Моргоуз остави вретеното, но не тръгна веднага, а загледа учудено Игрейн.
— Шафранената рокля? Заради сестра ни?
Игрейн отвърна рязко:
— Не за сестра ни, Моргоуз, а за Господарката на Свещения остров и за Пратеника на Боговете.
Моргоуз втренчи поглед в мозайката на пода. Тя беше високо, едро момиче, с едва очертаващи се форми. Имаше гъста червеникава коса, също като косата на Игрейн, а кожата й бе напръскана с лунички, въпреки че Моргоуз все я миеше със суроватка и искаше от билкарката нови и нови мехлеми. На тринадесет години тя вече беше висока колкото Игрейн и един ден щеше да я надмине. Моргоуз вдигна от пода Моргана с явно нежелание и я понесе навън. Игрейн подвикна след нея:
— Кажи на бавачката да сложи хубава рокличка на малката и после я доведи тук. Вивиан не я е виждала.
Моргоуз измърмори нещо в смисъл, че не разбира защо една велика жрица трябва да гледа някакво си хлапе, но го каза достатъчно тихо, за да може Игрейн да се направи, че не я е чула.
Игрейн също се качи по тесните стълби в собствената си стая. Вътре беше студено; огън се палеше само в най-лютия зимен студ. Когато Горлоис отсъстваше, тя споделяше леглото с прислужницата си Гуенис, а когато отсъствието му биваше по-продължително, в голямото легло спеше и Моргана. Моргоуз също идваше да спи понякога при нея, за да намери под кожените завивки защита от хапещия мраз. Огромното брачно легло с балдахин, който възпираше постоянното течение, беше достатъчно голямо, за да могат в него да спят удобно три жени и едно дете.
Старата Гуен дремеше в един ъгъл и Игрейн се отказа да я буди. Тя смъкна сама ежедневната си дреха от небоядисана вълна и бързо навлече официалната рокля. Деколтето й беше украсено с копринена панделка, която Горлоис й беше донесъл от Лондиниум. Сложи на пръстите си няколко сребърни пръстена, които притежаваше от детинство… сега ставаха само на малкия и безименния й пръст. Накрая сложи и кехлибарения наниз, пак подарък от Горлоис. Роклята беше боядисана в ръждивочервено, а върху нея носеше зелена туника. Игрейн намери гребена от гравиран рог, седна на една пейка и започна да се реши, разресвайки търпеливо заплетените кичури. От съседната стая се чу силен рев — явно бавачката решеше косата на Моргана, а на нея това никак не й се нравеше. Ревът внезапно спря: сигурно бяха плеснали малката, за да млъкне; а може би, както се случваше понякога, когато Моргоуз беше в добро настроение, тя самата беше се заела с ресането на детето — с ловки и търпеливи пръсти. Игрейн така беше разбрала, че сестра й може да преде добре, когато иска — защото беше изключително умела с всичко останало, с което се заемеше — когато решеше детето, влачеше вълна или приготвяше коледни сладкиши.
Игрейн сплете косите си и ги върза в корона на главата си с помощта на златна игла, сложи и най-хубавата си златна брошка на наметалото. Погледна се в старото бронзово огледало, което сестра й Вивиан й подари за сватбата — казваха, че то е донесено чак от Рим. Докато стягаше връзките на роклята си, установи, че гърдите й са пак такива, каквито бяха — беше отбила Моргана преди година и те само бяха натежали и станали едва забележимо по-меки. Беше и също така стройна, както преди, защото това беше сватбената й рокля, и сега връзките й дори не бяха опънати.
Читать дальше