Патрик Ротфусс - Името на вятъра

— От седмици не си закъснявал толкова — каза той, докато му подаваше паницата. — Изглежда, че тази вечер е имало добри истории, Реши.

Реши беше още едно от имената на съдържателя — нещо като прякор. Споменаването му накара Коте да свие устни в кисела усмивка, докато уморено се отпускаше в дълбокия стол пред огъня.

— Е, какво научи днес, Баст?

— Днес, господарю, научих защо добрите любовници имат по-добро зрение от великите учени.

— И защо, Баст? — попита Коте, като в гласа му прозвучаха закачливи нотки.

Баст затвори вратата, завъртя се и седна на свободния стол с лице, обърнато към неговия учител и пламъка в камината. Движеше се със странна деликатност и грация, сякаш танцуваше.

— Ами, Реши, всички велики книги са затворени в стаи, където светлината е лоша. В замяна на това очарователните момичета предпочитат да са навън, на слънце, където човек може да ги изучава, без да рискува да си повреди очите.

Коте кимна в съгласие.

— Но някой много любознателен и находчив студент би могъл да изнесе своята книга навън и така да подобри положението си, без да се страхува, че ще влоши толкова важното за себе си зрение.

— И аз си го помислих, Реши, тъй като, разбира се, съм изключително находчив студент.

— Разбира се.

— Но като си намерих слънчево местенце, подходящо за четене, се появи едно красиво момиче и ми отклони вниманието — завърши Баст с цъфтяща усмивка на лицето.

— Сигурно ще съм прав, ако предположа, че днес не си успял да прочетеш нищо от „Целум Тинтуре“? — въздъхна Коте.

Баст успя да си придаде леко засрамен вид.

Загледан в огъня, Коте се опита лицето му да изглежда строго, но така и не успя.

— Ах, Баст, надявам се тя да е била очарователна като полъх на топъл вятър в сянката. Сигурно съм лош учител, щом ти казвам това, но се радвам за теб. В момента нямам настроение за дълги уроци. — След това той замълча за миг, преди да продължи: — Тази нощ Картър е бил нападнат от скраел.

Доволната усмивка на Баст се разпадна като напукана маска и лицето му пребледня ужасено.

— Скраел ли? — Той почти се изправи на крака, сякаш се канеше да хукне навън от стаята, след това смутено потрепери и се насили да седне обратно на стола си.

— Откъде знаеш? Кой е намерил тялото му?

— Жив е, Баст. Донесе мъртвото същество. Било е само едно.

— Няма такова нещо като само един скраел — каза Баст с равен тон. — Знаеш го.

— Знам — отвърна Коте, — но е факт, бил сам.

— И Картър го е убил? — невярващо попита Баст. — Значи не е бил скраел. Може би…

— Баст, скраел е. Видях го с очите си. — Коте го изгледа сериозно. — Картър е бил късметлия, това е. Макар че е лошо ранен. Четирийсет и осем шева. Използвах почти целия си запас от конци. — Коте взе паницата си с яхния. — Ако някой попита, кажи му, че дядо ми е бил охрана на кервани и от него знам как да почиствам и зашивам рани. Тази нощ бяха твърде стреснати, за да се сетят да попитат, но утре някой може да прояви любопитство. Не искам това да стане. — Започна да духа в купата си, като вдигна около лицето си облак пара.

— Какво направи с тялото?

— Нищо — сопна се Коте. — Аз съм просто гостилничар. Такива неща са доста извън моите възможности.

— Реши, не можеш просто да ги оставиш сами да се оправят с това.

Коте въздъхна.

— Занесоха го при свещеника. Той направи каквото трябваше, макар и по изцяло погрешни причини.

Баст зяпна, но Коте продължи, преди онзи да е успял да каже нещо:

— Да, уверих се, ямата е достатъчно дълбока. Да, уверих се, че в огъня има самодивско дърво. Да, уверих се, че е горяло дълго на силен огън, преди да го погребат. И да, сигурен съм, че никой не си е запазил парченце за спомен. — Той смръщи вежди. — Нали знаеш, че не съм идиот.

Баст видимо се успокои и се отпусна назад на облегалката.

— Зная, че не си, Реши. Но се съмнявам, че повечето от тези тук могат и да се изпикаят сами, без да се опръскат. — Той се замисли за миг. — Не мога да проумея как така е бил само един.

— Може да са измрели, докато са пресичали планините — предположи Коте. — Всички освен този.

— Възможно е — неохотно призна Баст.

— Може да е от бурята преди няколко дни — продължи с предположенията Коте. — Беше направо каруцата да ти обърне, както казвахме някога в трупата. Толкова вятър и дъжд сигурно са отделили този скраел от глутницата.

— Първото ти предположение по̀ ми хареса, Реши — неловко призна Баст. — Три-четири скраела ще минат през този град като… като…