Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца

Здесь есть возможность читать онлайн «Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, ISBN: 2012, Издательство: Прозорец, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Страхът на мъдреца: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Страхът на мъдреца»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съперничеството между Квоте и един благородник го принуждава да напусне Университета и да потърси късмета си в чужда страна. Той отпътува за Винтас, където бързо се оказва въвлечен в политическите интриги на местния двор. В желанието си да спечели благоразположението на могъща личност Квоте разкрива опит за убийство, влиза в конфликт със съперник арканист, повежда група от наемници в горските дебри и се мъчи да разреши загадката кой дебне пътниците по кралския път. През цялото това време той търси истината за тайнствените амири, чандрианите и смъртта на своите родители. В „Страхът на мъдреца“ Квоте прави първите стъпки по пътя на героя и научава колко труден може да е животът, когато един човек се превърне в легенда приживе.

Страхът на мъдреца — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Страхът на мъдреца», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Направих сметка наум. Можех да изработя две лампи наведнъж и да спестя малко време, като правя частите по две едновременно. Така щях да бъда сравнително сигурен, че те ще се продадат, преди да ми се наложи да платя таксата за обучение.

За съжаление палубните фенери не бяха никак лесни за изработване. Щеше да ми се наложи да работя усърдно поне четирийсет часа и ако допуснех някоя грешка, те просто нямаше да проработят. Накрая нямаше да имам нищо, щях да съм си изгубил времето напразно и да съм натрупал дълг към Ателието за материалите, които съм пропилял.

И все пак нямах голям избор.

— Предполагам, че тогава ще правя лампи — казах аз.

Джаксим кимна и отвори регистъра. Започнах по памет да изреждам от какво имам нужда.

— Ще ми трябват двайсет средни необработени излъчвателя, два комплекта детайли от високата матрица, диамантено острие, тентен стъкло, два средни тигела, сто и дванайсет грама калай, сто и седемдесет грама хубава стомана, петдесет и шест грама никел…

Джаксим кимна сякаш на себе си и се захвана да записва в регистъра.

* * *

Осем часа по-късно влязох през входната врата на „При Анкер“, вмирисан на горещ бронз, катран и въглищен дим. Беше почти полунощ и помещението беше кажи-речи празно, с изключение на няколкото заклети пияници.

— Изглеждаш скапан — отбеляза Анкер, когато се приближих до бара.

— И така се чувствам — признах аз. — Предполагам, че в казана не е останало нищо, нали?

— Тази вечер народът беше гладен — поклати глава той. — Имам малко студени картофи, които смятах да хвърля в супата за утре, и половин печена тиква.

— Давай ги насам — казах аз. — Макар че ще ти бъда благодарен и за малко солено масло.

Той кимна и се отдалечи от бара.

— Не си прави труда да ги претопляш — извиках след него аз. — Просто ще ги кача с мен в стаята.

Той донесе паница с три едри картофа и половин златиста тиква с формата на камбана. В средата на тиквата, там, където бяха махнати семките, беше сложил щедра бучка масло.

— Ще взема и една бутилка бредонска бира — казах аз, като поех паницата. — Нека да е затворена, не искам да я разлея по стълбите.

До малката ми стая имаше три стълбища. След като затворих вратата, захлупих внимателно тиквата върху паницата, сложих бутилката отгоре и увих всичко това в парче зебло, което можех да нося с една ръка.

След това отворих прозореца и се качих на покрива на странноприемницата. От там до покрива на пекарницата от другата страна на уличката ми беше нужен само един малък скок.

Непълната луна беше увиснала ниско в небето и ми осигуряваше достатъчно светлина, за да виждам, без самият аз да се забелязвам лесно. Не че това особено ме безпокоеше. Наближаваше полунощ и улиците бяха тихи. Освен това бихте се изненадали, ако знаехте колко рядко хората поглеждат нагоре.

Аури седеше върху един широк тухлен комин и ме чакаше. Носеше роклята, която й бях купил, и лениво люлееше босите си крака, загледана нагоре в звездите. Косата й беше толкова тънка и лека, че образуваше нещо като ореол около главата й, който се появяваше дори и при най-слабия полъх на вятъра.

Внимателно стъпих в средата на една равна част от калаения покрив. Той издаде глух звук под нозете ми като някакъв далечен барабан. Аури спря да люлее краката си и замръзна неподвижно като подплашен заек. Когато ме забеляза, тя се усмихна. Помахах й в отговор.

Аури скочи от комина и се затича към мястото, където стоях, а косата й се вееше след нея като знаме.

— Здравей, Квоте. — Тя отстъпи назад. — Вониш.

Усмихнах се с най-хубавата си усмивка за деня.

— Здравей, Аури — отвърнах аз. — Миришеш като красиво, младо момиче.

— Така е — доволно се съгласи тя.

Направи крачка леко встрани и след това отново напред, пристъпвайки с лекота на босите си стъпала.

— Какво си ми донесъл? — попита тя.

— А ти какво ми донесе? — контрирах я аз.

Аури се ухили.

— Имам ябълка, която мисли, че е круша — отвърна тя и ми я показа, — и зайче, което си мисли, че е котка. А също и маруля, която мисли, че е маруля.

— Значи тази маруля е умна.

— Едва ли — каза тя и леко изсумтя. — Защо нещо, което е умно, би си помислило, че е маруля?

— Дори ако наистина е маруля? — попитах аз.

— Особено тогава — отвърна тя. — Достатъчно лошо е да си маруля. А е направо ужасно да си мислиш, че си маруля. — Тъжно поклати глава и косата й следваше движението й, сякаш цялата е потопена под вода.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Страхът на мъдреца»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Страхът на мъдреца» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Страхът на мъдреца»

Обсуждение, отзывы о книге «Страхът на мъдреца» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x