Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Нощни очи — радостно го посрещна шутът.

„Имам много месо — гордо заяви вълкът. — Повече от достатъчно, за да се натъпчем до насита.“

Не преувеличаваше. Когато се измъкнах навън, за да видя плячката му, установих, че е някакъв вид глиган. Бивните и грубата четина бяха същите, но това животно имаше по-големи уши и козината му бе на черно-бели петна. Когато излезе при мен, Кетрикен възкликна и каза, че се било случвало да вижда такива животни, но било известно, че те обитавали горите и били толкова зли, че най-добре човек да си нямал работа с тях. Тя започна да чеше вълка зад ушите, като го хвалеше за смелостта и умението му, докато накрая Нощни очи не се затъркаля в снега, преизпълнен с гордост от себе си. Погледнах го, проснат по гръб във виелицата, и не успях да сдържа широката си усмивка. След миг той скочи, злобно ме ухапа по крака и поиска да разпоря търбуха на глигана.

Месото беше тлъсто и сочно. Двамата с Кетрикен свършихме повечето касапска работа, тъй като студът безпощадно измъчваше шута и Кетъл, а Славея се извини с нежните си ръце на арфистка. Студът и влагата не били най-подходящи за все още неоздравелите й пръсти. Нямах нищо против. И усилието, и суровите условия не позволяваха на ума ми да блуждае и изпитвах странно удоволствие от това да съм насаме с Кетрикен, макар и при такива обстоятелства, защото като споделяхме тази проста работа, забравяхме положението и миналото си и се превръщахме в двама души, радващи се на обилното месо. Отрязахме дълги ивици, които бързо щяха да се изпекат на малкия мангал и щяха да са достатъчни за всички ни. Нощни очи взе вътрешностите и си устрои пир със сърцето, черния дроб и червата, а после и с предния крак заради удоволствието да троши костите му. Той го вмъкна със себе си в шатрата, ала никой не възрази против покрития със сняг и кръв вълк, който лежеше в единия край и шумно дъвчеше. Отгоре му продължаваха да се сипят само похвали. Стори ми се непоносимо самодоволен и му го казах, но Нощни очи ми отговори, че никога сам не бил улавял толкова труден дивеч, още по-малко да го домъкне непокътнат, за да си го подели с някого. Шутът непрекъснато го чешеше зад ушите.

Скоро шатрата се изпълни с апетитно ухание. От няколко дни не бяхме яли прясно месо и както умирахме от студ, тлъстият вкус ни се струваше два пъти по-богат. Това повдигна духа ни и почти можехме да забравим виелицата, която свирепо брулеше малкия ни заслон. След като се нахранихме до насита, Кетъл направи чай. Не ми е познато нищо по-затоплящо от горещото месо, чая и вярното другарство.

„Това е истинска глутница“ — доволно отбеляза от ъгъла си Нощни очи. Не можех да не се съглася с него.

Славея избърса пръстите си от мазнината и взе арфата си от шута, който бе помолил да я разгледа. За моя изненада той прокара светлия си показалец по рамката.

— Ако инструментите ми бяха тук, щях да издялкам дървото тук и тук и да го изгладя от тази страна. Така ще е по-удобно.

Славея впери очи в него с нещо средно между подозрителност и колебание. Ала не откри ирония на лицето му.

— Моят учител беше и голям майстор на арфи — предпазливо отвърна тя, сякаш говореше на всички ни. — Той ми показа основните неща, но не можеше да понася да ме гледа как „се пипкам и стържа хубавото дърво“, както сам казваше. Така и не се научих да придавам форма на рамката. А и сега с тая скована ръка…

— Ако бяхме в Джаампе, можех да те оставя да се пипкаш и да стържеш колкото искаш. Но въпреки че имам само нож, мисля, че и сега мога да придам по-изящна форма на това дърво — заяви шутът.

— Дано успееш — тихо се съгласи Славея. Зачудих се кога са се отказали от враждебността си и установих, че от няколко дни съм обръщал внимание само на себе си. Бях приел, че певицата не иска да има нищо общо с мен, освен да присъства, ако извърша нещо от голямо значение. Не бях проявил никакви признаци на приятелство към нея. И положението, и скръбта на Кетрикен бяха издигнали помежду ни преграда, която не се бях опитал да разруша. Сдържаността на Кетъл, когато станеше въпрос за самата нея, затрудняваше нормалните разговори. Ала не се сещах за оправдание защо напоследък съм изключил шута и вълка от мислите си.

„Когато издигаш стени срещу хората, използващи Умението срещу теб, ти затваряш зад тях не само това си сетиво“ — отбеляза Нощни очи.

Замислих се. Струваше ми се, че моето Осезание и усещането ми за хората в последно време са отслабнали. Може би той имаше право. Внезапно Кетъл силно ме сръга в ребрата и ми се скара.