Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Дереше се бебе — по онзи безкраен, безнадежден и присъщ единствено на пеленачетата начин. Моята дъщеря. Лежеше в леглото, все още увита в одеяло, покрито с дъждовни капки. Лицето й бе зачервено от напрягане. Едва сдържаното раздразнение в гласа на Моли ме уплаши.

— Млъкни. Не можеш ли просто да млъкнеш?

Гласът на Бърич, строг и уморен.

— Не й се карай. Тя е още бебе. Сигурно просто е гладна.

Моли стоеше със силно стиснати устни и скръстени на гърдите ръце. Бузите й бяха червени, косата й висеше на мокри кичури. Бърич закачи подгизналия си плащ. Бяха ходили някъде заедно и току-що се връщаха. Огънят беше угаснал, в хижата бе студено. Бърич отиде при огнището, тежко приклекна, като щадеше коляното си, и започна да избира подпалки. Усещах напрежението му и знаех, че прави всичко възможно, за да се овладее.

— Погрижи се за детето — тихо каза той. — Аз ще запаля огъня и ще сложа да се стопли вода.

Моли си свали плаща и решително отиде да го закачи до неговия. Виждах, че не може да понася да й говори така. Бебето продължаваше да се дере, безмилостно настоятелно като зимния вятър навън.

— Студено ми е, уморена съм, гладна съм и съм мокра. Тя ще трябва да се научи, че понякога просто се налага да чака.

Бърич се наведе да раздуха искрата и тихо изруга, когато не прихвана.

— На нея също й е студено, гладна е, уморена е и е мокра — отбеляза той и упорито продължи да удря с огнивото. — И е прекалено мъничка, за да направи нещо. Затова плаче. Не за да те измъчва, а за да ти каже, че има нужда от помощ. Това е същото като джавкането на кутрето или цвъртенето на пилето. Не го прави, за да те дразни. — Гласът му се повишаваше с всяко следващо изречение.

— Не! Прави го точно за да ме дразни! — Заяви Моли и предизвикателно се обърна. — Просто не спира да плаче. Омръзна ми да се занимавам с нея. И започва да се разглезва. Реве само за да я взема на ръце. Вече нямам нито минутка за себе си. Нощем не ме оставя да спя. Нахрани бебето, изкъпи бебето, преповий бебето, полюлей бебето. Това е целият ми живот — гневно изреди мъките си тя. Блясъкът в очите й беше същият, с който я бях виждал да се изправя срещу баща си, и знаех, че очаква Бърич да стане и да се приближи към нея. Вместо това той доволно изсумтя, когато нагоре се стрелна тесен огнен език и подпали парче брезова кора. Дори не се обърна да погледне Моли и плачещото дете. Удивих се, че може да не усеща беснеещата зад гърба му Моли. Аз нямаше да съм толкова спокоен, ако тя стоеше зад мен с такова изражение.

Едва когато огънят забумтя, Бърич се обърна. Не към нея, а към бебето. Мина покрай Моли, като че ли я нямаше. Не зная дали забеляза, че тя се готви за внезапния удар, който почти очакваше от него. Сърцето ми се сви, когато видях белега, останал й от баща й. Бърич се наведе над бебето и започна да му говори успокоително. С благоговение наблюдавах как вещо го преповива. Той се огледа, после взе вълнената риза, която висеше на облегалката на един от столовете, и го уви в нея. Дъщеря ми продължаваше да плаче, но вече с малко по-различен глас. Бърич я притисна към рамото си и със свободната си ръка напълни гърнето и го сложи на огъня. Като че ли Моли изобщо я нямаше. Лицето й пребледня и очите й станаха огромни, докато той отмерваше овеса. Когато установи, че водата още не е кипнала, Бърич седна с бебето и ритмично започна да го потупва по гърба. Плачът стана по-колеблив, сякаш момиченцето се бе уморило.

Моли отиде при тях.

— Дай ми я. Аз ще я нахраня.

Бърич бавно я погледна. Лицето му остана безизразно.

— Когато се успокоиш и искаш да я подържиш, ще ти я дам.

— Веднага ми я дай! Тя е мое дете — изсумтя Моли и протегна ръце. Бърич я спря с очи и тя се отдръпна. — Да ме засрамиш ли се опитваш? — Гласът й изтъняваше. — Тя е мое дете. Имам право да я гледам както сметна за подходящо. Няма нужда постоянно да я държат на ръце.

— Вярно е — спокойно се съгласи той, но не понечи да й даде детето.

— Смяташ ме за лоша майка. Но какво знаеш ти за децата, за да твърдиш, че греша?

Бърич стана и леко се олюля на болния си крак. Отмери нужното количество овес, изсипа го във врящата вода и го разбърка. После захлупи гърнето и го премести малко настрани от огъня. И всичко това като държеше бебето в другата си ръка. Виждах, че напрегнато мисли.

— Може би не знам нищо за децата. Но знам за малките животни. Жребчета, кутрета, телета, прасенца. Дори ловджийски котки. Зная, че ако искаш да ти имат доверие, често ги докосваш, когато са малки. Внимателно, но твърдо, за да вярват в силата ти.