Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Ти имаш дарба, момче — заяви той, разроши косата ми и се засмя доволно. — Започвам да си мисля, че няма задача, с която да не можеш да се справиш. Всъщност скоро ще разберем — добави той.

— Какво е този път?

— Няма да е лесно, дори за някой с умение като твоето.

— Изпитай ме! — предизвиках го аз.

— Защо не след месец-два, когато ще си още по-подготвен? Тази вечер ще ти покажа една игра, дето ще изостри окото и паметта ти. — Той бръкна в една кесия и извади нещо. Разтвори за миг шепата си и я поднесе към очите ми. Вътре имаше разноцветни камъни. После стисна юмрук.

— Имаше ли жълти камъчета?

— Да. Сенч, кажи ми за трудната задача!

— Колко бяха?

— Две, поне толкова видях. Сенч, моля те.

— Възможно ли е да са били повече?

— Възможно, ако някое е било скрито под другите. Хайде, Сенч, не ме измъчвай.

Той разтвори костеливата си ръка и прерови камъчетата с пръст.

— Прав си бил. Само две жълти. Да опитаме ли пак?

— Сенч, мога да го направя.

— Така ли мислиш? Я пак погледни камъчетата. Едно, две, три, затварям шепа. Имаше ли червени?

— Сенч, каква е задачата?

— Червените повече ли бяха от сините? Да ми донесеш един предмет от покоите на краля.

— Какво?!

— Червените камъчета повече ли са от сините?

— Не. Питам за задачата.

— Сгреши, момче! — обяви радостно той и разтвори шепа. — Погледни — три сини и три червени. Поравно са. Трябва да си малко по-бърз.

— И седем зелени. Зная отговора, Сенч. Но… нима искаш да открадна нещо от краля? — Не можех да повярвам на ушите си.

— Не да откраднеш, само да го заемеш. Като ножицата на Чевръстка. Нямаше нищо лошо, нали?

— Не, освен че щяха да ме напердашат, ако ме бяха хванали. Или по-лошо.

— А, сега пък се боиш да не те хванат. Разбирам. Нали ти казвах, че ти е рано още за подобни изпитания?

— Не се боя от наказанието. Въпросът е, че ние с краля… сключихме договор. — Не знаех как да продължа и го погледнах сконфузено. Сенч знаеше за това — той ме инструктираше лично какво да говоря преди всяка среща с краля. Бях дал клетва за вярност и пред двамата. Нима не разбираше, че ако действам против краля, това ще е нарушаване на клетвата?

— Това е само игра, момче — обясни търпеливо Сенч. — Нищо повече. Една невинна пакост. Не е нещо сериозно, каквото и да си мислиш. Единствената причина, поради която избрах покоите на краля, е, че се охраняват денонощно. Всеки може да открадне ножицата на шивачката. Но сега говорим за трудна и опасна задача — да се промъкнеш в покоите на краля и да вземеш нещо, което му принадлежи. Успееш ли да го направиш, ще повярвам, че не съм си изгубил времето с теб.

— Добре знаеш, че не си си изгубил времето — отвърнах малко припряно. Струваше ми се, че Сенч въобще не разбира за какво говоря. — Чувствам се… като предател. Сякаш използвам всичко, на което си ме учил, за да измамя краля. Сякаш му се надсмивам.

— Охо! — въздъхна Сенч и се облегна в креслото, с усмивка на уста. — Не се притеснявай за това, момчето ми. Крал Умен може да оцени добрия жест и с теб ще е така. Каквото и да вземеш, аз лично ще го върна. Това ще е знак колко добре си подготвен и колко много си научил. Ако толкова те безпокои, вземи нещо съвсем обикновено, не е необходимо да е короната или пръстенът! Избери ако щеш четката за коса, някое късче хартия, може и ръкавицата му. Нищо ценно не искам. Достатъчен е символът.

— Не мога да го направя — отвърнах без колебание. — Или по-скоро, няма да го направя. Няма да крада от своя крал. Посочи ми всеки друг и ще го направя. Помниш ли бележката на Славен? Ето, виждаш ли, мога да се промъкна навсякъде…

— Момче! — каза той и нещо в гласа му ме накара да млъкна. — Не ми ли вярваш? Вече ти казах, че в това няма нищо лошо. Гледай на него като на предизвикателство, а не като че е предателство. И този път ако те хванат, обещавам да се явя лично и да обясня всичко. Няма да бъдеш наказан.

— Не е това — признах откровено. Усещах нарастващото недоумение на Сенч, заради упоритата ми съпротива. Чудех се как да му го обясня. — Обещах да съм лоялен към краля. А това означава…

— Но в тази задача няма нищо нелоялно! — прекъсна ме Сенч. В очите му проблясваха гневни пламъчета. Отдръпнах се уплашен. — Какво се опитваш да кажеш, момче? Че искам от теб да предадеш своя крал? Не ставай глупак. Това е само малко изпитание, моят начин да те преценя и да покажа на краля докъде си стигнал. А ти се опъваш. Опитваш се да прикриеш страха си зад тези приказки за вярност. Момче, ти ме разочароваш. Мислех те за замесен от по-друга мая, инак въобще нямаше да се захващам с теб.