Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Виж, тази логика ми е понятна — съгласи се Бърич, протегна ръка и ме дръпна да се изправя. Светът около мен се люшна. Джоунки се приближи и ме подпря от другата страна. Носльо ни последва, докато слизахме към Джаампе.

Бърич и Джоунки ме отведоха в моята стая право през тълпата, скупчена в голямата зала. Никой не ми обърна внимание — бях само още един чужденец, попрекалил с виното и опияняващия дим. Хората бяха твърде заети със задачата да си осигурят подходящи места за предстоящото тържество. Изглежда, вестта за смъртта на Руриск все още се пазеше в тайна.

Когато влязохме в моята стая, лицето на Джоунки потъмня и тя каза:

— Това не е моя работа. Аз взех само едно шалче, за да го помирише Рута.

„Това“ беше бъркотията в моята стая. Всичко бе преобърнато с главата надолу. Джоунки веднага се зае да подрежда вещите ми и след кратко колебание Бърич се присъедини към нея. Отпуснах се в едно кресло, опитвайки се да си поясня причината за станалото. Носльо се сви в ъгъла и аз, без да мисля, се опитах да му внуша малко спокойствие. Бърич веднага ме стрелна с очи, но не каза нищо и само завъртя глава. Когато Джоунки излезе да ми донесе храна и вода, го попитах:

— Намери ли едно малко дървено сандъче? С резбован капак?

Той поклати глава. Ето че ми бяха взели тайното сандъче с отровите. Щеше ми се да подготвя още една кама с отровно острие, или поне заслепяваща пудра. Бърич нямаше да е винаги до мен, за да ме защитава, но вече ме бяха изпреварили. Можех само да се надявам, че няма да ми потрябват. Подозирах, че тази работа я е свършил Род. Джоунки се върна с храната и водата, а после се извини и си тръгна. Двамата с Бърич се подкрепихме. При първите хапки стомахът ми се сви, но аз упорствах, защото имах нужда от сили. Най-трудно бе да преодолея съпротивата на здраво стиснатото си гърло.

Усещах как минутите се нижат, а времето работеше в полза на Гален.

Някой дръпна завесата. Вдигнах глава, очаквайки да зърна Джоунки, но този път беше Август. Той заговори веднага, нетърпелив да си свърши задължението и да си тръгне.

— Не съм дошъл по своя воля. Бях помолен да го сторя от самия престолонаследник, от Искрен, който очаква от мен да произнасям гласно думите му. Ето и неговото послание. Той няма думи да изрази мъката си от…

— Ти си се свързал с него? Днес ли стана това? Той добре ли е?

Август ме погледна със зачервено от гняв лице.

— Не бих казал, че е добре. Много е наскърбен от смъртта на Руриск и заради твоята измяна. Надява се да се възстановиш, като почерпиш сили от тези, които те обкръжават, защото ти предстои да се изправиш лице в лице с него.

— И това ли е всичко?

— Да — от престолонаследника. Принц Славен нареди да му прислужваш, защото до церемонията остава съвсем малко време. Освен това отровата, която страхливата ти ръка е сипала във виното на Руриск, по някакъв начин е достигнала до Севренс и Род. Сега Славен ще трябва да се задоволи с неподготвен паж новобранец. Кой знае колко време ще му е нужно, за да се облече. Тъй че не го карай да чака. Бягай бързо при него.

— Какво нещастие — подсмихна се Бърич. — Паж новобранец значи.

Август пуфтеше като жаба.

— Не виждам нищо смешно. Ти също загуби Коб. Сега как ще се справяш без него?

— Това е мой проблем, Август — отсече невъзмутимо Бърич.

— За теб също има съобщение — добави злобно Август. — Принцът ми предаде, че е разгневен, задето си помогнал на копелето да избяга. Като се върнеш, ще бъдеш съден.

— Искрен ли каза това? — учуди се Бърич.

— Каза, че може да си бил най-добрият войник на Рицарин, но оттогава си забравил как се служи на краля. Уверява те, че не се ли смириш, цялата сила на неговия гняв ще стовари върху теб.

— Зная много добре как се служи на краля. Аз ще отведа Фиц при Славен.

— Сега ли?

— Веднага щом се нахрани.

Август го погледна ядосано и си тръгна.

— Бърич, не ми се яде — примолих му се аз.

— Зная. Но сега не е време за това. Струва ми се, че Искрен е вложил съвсем друг смисъл в думите, които ни предаде Август. Ти не забеляза ли нищо?

— Има нещо такова. Но не зная как да го направя.

— Сигурен ли си? Изглежда обаче Искрен не смята така, а той разбира от тези неща. Нали каза, че Коб се опитал да ме убие, защото подозирали, че черпиш от моята сила. Следователно и Гален смята, че можеш да го правиш. — Бърич дойде при мен и се подпря на коляно. След това вдигна безчувствената ми ръка и я положи на рамото си. — Аз бях най-близкият съратник на Рицарин и Искрен го знае. Аз не владея Умението, но Рицарин не смяташе, че това би могло да е по-важно от приятелството. Затова пък притежавам сила и имаше няколко случая, в които му я преотстъпвах доброволно. С други думи, вече съм го правил, макар и при по-различни обстоятелства. Може би дори по-лоши. Опитай, момче. Ако не успеем, поне ще знаем, че не сме се отказали предварително.