Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Помещенията на кралските особи бяха в далечния край на двореца — най-отдалечения от входа. Тук също нямаше стражи. Минах покрай вратите към покоите на възрастния крал, на Руриск и на Кетрикен. Вратата на принцесата беше украсена с рисунки на пойни птички и розови цветове. Спрях, вдигнах колебливо ръка и почуках. Измина близо минута без отговор. Почуках отново.

Чух тропот на боси крака по пода и сетне изрисуваният параван се отмести. Кетрикен беше облечена с дълга бяла нощница и косата й беше леко разчорлена.

— Какво искаш? — попита тя сънено.

— Да ми отговорите на един въпрос. — Димът все още замъгляваше мислите ми. Исках да се усмихна, да бъда интересен и духовит. „Бледа красавица — помислих си. — Бледа почти колкото шута.“ — Ако убия тази нощ брат ви — какво ще направите?

Тя дори не отстъпи назад.

— Ще те убия, разбира се. Или поне ще поискам да го направят. Защото след като се сгодя за твой роднина, нямам право да го извърша собственоръчно.

— Значи въпреки това ще се омъжите за Искрен?

— Защо не влезеш?

— Нямам време. Отговорете ми — ще се омъжите ли за Искрен?

— Вече дадох обет да стана кралица на Шестте кралства. Утре ще го повторя пред вашия престолонаследник. Аз вече съм обвързана. Въпросът не е само в моята дума, но и в тази на баща ми. Както и на брат ми. Не бих се омъжила за човек, който е наредил да убият брат ми. Но както ти казах, над него стои обетът ми към Шестте кралства и той ме обвързва всецяло. Там е моето бъдеще.

Кимнах.

— Благодаря ви, принцесо. И простете, че наруших покоя ви.

— Къде отиваш сега?

— При брат ви.

Отидох до вратата на Руриск и също почуках. Той вероятно не спеше, защото ми отвори почти веднага.

— Мога ли да вляза?

— Разбира се. — Любезен, както и очаквах. Кой знае защо, ме изби на смях. Сенч едва ли щеше да се гордее с мен в този момент.

Влязох и Руриск затвори вратата.

— Искаш ли да пийнем вино?

— Ако и вие ще пиете — отвърнах в същия тон, макар да бях леко изненадан. Настаних се в едно кресло. На масичката пред него димеше малка ваза. Изглежда, принцът беше сметнал за по-целесъобразно да се усамоти, преди да се отдаде на опияняващия дим. Вазата беше почти загаснала. Руриск постави до нея две пълни чаши. Наведох се бавно напред и извадих хартиеното пакетче. Вдигнах го така, че да го вижда, след това изсипах съдържанието в неговата чаша, разклатих я, за да се разтвори, и му я подадох.

— Както виждате, дошъл съм, за да ви отровя. Когато умрете, Кетрикен ще ме убие. А след това ще се омъжи за Искрен. — Взех моята чаша и отпих малка глътка. Ябълково вино. От Фароу, предполагам. Вероятно сватбен подарък. — Въпросът е какво ще спечели Славен?

Руриск разгледа чашата си с нескрито отвращение и я побутна настрана. Взе моята и също сръбна от нея, после каза съвсем невъзмутимо:

— Първо, ще се отърве от теб. Изглежда, не цени особено компанията ти. Освен това, когато умра, Кетрикен ще остане единствена наследница на Планинското кралство. Сигурно Херцогствата ще спечелят от това, не мислиш ли?

— Едва ли. Та ние не сме в състояние да защитаваме дори земята, която притежаваме. От гледна точка на Славен, ползата ще е единствено за принц Искрен. — Чух шум при вратата. — Това сигурно е Коб, който идва да ме залови в момента, когато те отравям. — Станах, приближих се до вратата и я отворих. Кетрикен ме изблъска встрани и влезе. Затворих след нея.

— Дошъл е да те отрови — каза тя на Руриск.

— Зная — отвърна той. — Вече ми сипа отровата във виното. Затова пия от неговото. — Той напълни чашата от каната и й я подаде. — От ябълки е — предупреди я, когато тя поклати глава.

— Не виждам нищо смешно в ситуацията — озъби се принцесата. Двамата с Руриск се спогледахме и изведнъж прихнахме. Държахме се като глупаци.

— Виждаш ли, сестричке, тази вечер ФицРицарин осъзна, че песента му е изпята. Твърде много хора знаят, че е убиец. Ако ме премахне, ти ще отмъстиш. Ако пък не го стори, как ще се върне в страната си ще застане лице в лице със своя крал? Дори и кралят да му прости, половината кралски двор ще знае, че е отровител. Това го прави безполезен. А безполезните копелета нямат бъдеще.

— Кетрикен ми заяви, че дори да те отровя тази нощ, тя пак ще се омъжи за Искрен.

И този път не го изненадах.

— Че какво ще спечели, ако се откаже? Само вражда с Шестте херцогства. Това едва ли ще ме върне сред живите.

— Но народът ви сигурно няма да е съгласен да се омъжва за такъв човек?