Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Видях я как преглъща.

— Не знам колко време ще отнеме.

— Няма значение. — Сложих ръката си с дланта нагоре върху масата. Тя се поколеба, после сложи своята в нея. Останахме да седим мълчаливо така, докато момчетата не се върнаха с мокрите дърва. Майка им ги нахока, че не са си избърсали краката.

Пихме чай, разказах за Копривка в двора и стари истории за Бърич. После оседлах Моя черна и се сбогувах с тях, преди Рицарин и Пламен да се върнат. Моли излезе да ме изпрати и ме целуна. По бузата. Три дни пътувах към Бъкип.

Ридъл продължи да разнася писма между дома й и замъка. Всички дойдоха за Пролетния празник и успях един път да танцувам с Моли. Това бе първият път, когато танцувах с нея, както и първият ми танц от години. След това танцувах и с Копривка, която ме посъветва никога вече да не правя подобни опити. С усмивка.

Видях Хеп в началото на пролетта. Двамата със Сотонг минаха през Бък в началото на лятната си обиколка. Хеп беше станал по-висок и по-строен и изглеждаше доволен. Видял голяма част от Беарния и сега пътуваха към Рипон, след което щяха да посетят Шоукс. Беше съчинил две свои хумористични песни, които бяха приети добре, когато ги изпя при една от камините. Уеб и Пъргав се върнаха по-късно същия месец. Пъргав бе станал по-широкоплещест и разсъдлив. Уеб остана в Бъкип, а момчето отиде да прекара една седмица при семейството си. Върна се вестта, че Рицарин ще се жени след три месеца.

Отидох на сватбата. Завидях му, докато го гледах как застава пред Трифт и изрича клетвата си, докато тя се червеше и усмихваше, без да смее да го погледне. За тях всичко бе толкова просто. Срещали се, влюбили се, женеха се. Сигурно щяха да имат дете в люлката преди годината да е изтекла. А аз не можех да доближа Моли повече от едно докосване по ръката и целувка по бузата.

Лятото бе добро и горещо. Елиания бе бременна и всички в Шестте херцогства говореха за това. Посевите сякаш растяха пред очите ми. Моя черна научи пътя до къщата на Моли и обратно. Помагах на Рицарин с издигането на гредите за новите стаи, които строеше, след което гледах как Моли и Трифт готвят заедно. Гледах я как се занимава с домакинството, как се смее, как бърка супата и отмята вече малко по-дългите кичури от челото си. От петнайсетгодишен не се бях изпълвал с толкова желание. Нощем не можех да заспя, а когато успявах, трябваше да внимавам в сънищата си. Можех да се виждам с Моли и да разговарям с нея, но това ставаше винаги в дома на Бърич или в присъствието на синовете му. Сякаш в нейния свят нямаше място за мен и това започна да ме прави раздразнителен.

Посетих Търпение и Лейси, както бях обещал. Предприех дългото пътуване в жегата и прахта в разгара на лятото. Сенч се кълнеше, че съм станал толкова нервен, че е страшно доволен да се отърве от мен. Не можех да го виня. Лейси бе станала по-болнава и Търпение бе наела две жени, които да й помагат да се грижи за старата си прислужница. Разхождах се из градините под ръка с нея, видях как е превърнала кървавата земя на Кралския кръг на Славен в райска градина, в която цареше прелест и спокойствие, и това ми донесе мир за пръв път от години. Търпение ми даде някои вещи на баща ми — прост колан за меча, който предпочитал, писма от Бърич, в които се говореше за мен, и пръстен с нефрит. Пасна ми идеално. Не го свалих.

Копривка остана след първия урок след завръщането ми. Сенч също се помота, но го изгледах многозначително и той ме остави насаме с дъщеря ми.

— Дълго време те нямаше. Цели седмици — рече тя.

— Отдавна не бях виждал Търпение. А тя остарява.

Копривка кимна и каза:

— Трифт е бременна.

— Чудесна новина.

— Да. Всички сме много развълнувани. Но майка казва, че това я кара да се чувства стара. Скоро ще става баба.

Замълчах.

— Каза ми: „Времето минава по-бързо, когато си по-стар, Копривке“. Не ти ли се струва странно?

— Знам го от доста време.

— Така ли? Аз пък си мисля, че жените може би го разбират по-добре.

Погледнах я и не казах нищо.

— Може пък да греша — рече тя и си тръгна.

След четири дни отново оседлах Моя черна и потеглих към Моли. Сенч строго ме предупреди, че трябва да се върна навреме за Призива, и обещах да го направя. Денят бе великолепен, Моя черна се държеше прилично и бе в добра форма. Летните вечери бяха дълги и изминах пътя за два дни вместо за три. Оказа се, че съм добре дошъл — Рицарин тъкмо подновяваше оградата на заграденото място до конюшнята. Пъргав и Стабилен помагаха за измъкването на изгнилите колове, а Справедлив и Пламен разширяваха дупките. Двамата с Рицарин набихме новите колове. Каза ми, че ще става баща, и сподели колко се вълнува, докато не осъзна, че мълчанието ми се проточва все повече и повече. Тогава заяви, че ще заведе момчетата до потока да поплуват, защото му било писнало от работа в тая жега. Попита дали искам да дойда и аз. Поклатих глава.