Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Не искаш да кажеш, че ще се опиташ да учиш Предан на Умението по онова, което си прочел в някакви стари ръкописи, нали? — Изведнъж се бях озовал на ръба на гнева.

— Не ми оставяш друг избор — подчерта той.

— Схващаш ли опасността, на която може да го изложиш? Умението те увлича, Сенч. Притегля ума и сърцето ти като магнит. Той ще поиска да се слее с него. Ако се поддаде на това привличане дори само за миг, докато се учи, с него ще е свършено. И няма да съществува нито един Умел, който да тръгне след него, да му върне целостта и да го измъкне от течението.

От изражението му разбрах, че изобщо не разбира за какво му говоря. Той само отвърна упорито:

— Това, което прочетох в ръкописите, е, че има опасност, ако оставиш някой със силен талант в Умението напълно необучен. В някои случаи такива младежи са започвали Умението почти инстинктивно, но без никакво понятие за опасността или как да го контролират. Склонен съм да мисля, че дори малко знание може да е по-добре, отколкото да оставим младия принц в пълно невежество.

Отворих уста, но я затворих веднага. Поех си дълбоко дъх и бавно издишах.

— Няма да се оставя да бъда въвлечен в това, Сенч. Отказвам. Обещах си го преди години. Седях до Уил и го гледах как издъхва. Не го убих аз. Защото си бях обещал, че никога вече няма да съм убиец и никога вече — инструмент. Че няма да бъда манипулиран и няма да бъда използван. Направил съм достатъчно жертви. Мисля, че си заслужих това оттегляне. А ако с Кетрикен не сте съгласни и не желаете повече да ме снабдявате с пари, какво пък, и с това мога да се справя.

Толкова по-добре, че го казах открито. Първия път, когато бях намерил кесия с монети до леглото си след първото гостуване на Славея, бях обиден. Трупах обидата си месеци, докато тя отново не ме посети. И само ми се изсмя и ми каза, че не били щедрост от нейна страна заради услугите ми, ако това съм си помислил, а пенсия от Шестте херцогства. Точно тогава се принудих да си призная, че всичко, което знае за мен Славея, го знае и Сенч. Той също така бе източникът на хубава хартия и добри мастила, които тя ми носеше понякога. Вероятно му донасяше за мен всеки път, когато се върнеше в Бъкип. Бях си казал, че това не ме притеснява. Но сега се зачудих дали всичките тези години на наблюдение над мен не са били изчакване от страна на Сенч отново да се окажа полезен. Мисля, че той го разчете на лицето ми.

— Фиц, Фиц, успокой се. — Старецът се пресегна над масата и ме потупа по ръката. — Никакви приказки не е имало, нищо такова. И двамата много добре съзнаваме не само какво ти дължим, но и какво ти дължат Шестте херцогства. Докато си жив, Шестте херцогства ще те осигуряват. Колкото до обучението на принц Предан, избий си го от главата. Това наистина изобщо не е твоя грижа.

Отново се притесних колко ли знае. После се стегнах.

— Да, наистина не е моя грижа. Единственото, което мога да направя, е да те предупредя да си предпазлив.

— Ах, Фиц, да съм бил някога непредпазлив? — Очите му се усмихнаха над ръба на чашата.

Изтласках го от ума си, но да си забраня идеята беше все едно да изтръгна дърво от корен. Отчасти беше заради страха ми, че неопитното наставничество на Сенч над младия принц ще го въвлече в опасност. Но основното в желанието ми да обучавам нова котерия бе просто в това, че така можех да си осигуря начин да утоля собствения си копнеж. А щом осъзнавах това, нямаше как съзнателно да заразя ново поколение с тази страст.

Сенч беше верен на думата си. Повече не проговори за Умението. Вместо това няколко часа си бъбрихме за всички, които познавах някога в Бъкип и какво е станало с тях. Блейд беше дядо, а Лейси толкова я мъчеше болката в ставите, че най-сетне се бе принудила да изостави безкрайното плетене на дантели. Хендс беше Старши коняр в Бъкип сега. Взел си жена от вътрешността, с огненочервена коса и също тъй огнен нрав. Всичките им деца били червенокоси.

Държала Хендс изкъсо и според Сенч той бил щастлив от това. Напоследък му натяквала да се върнат във Фароу, родината й, и той като че ли бил склонен да отстъпи; оттам и разходката на Сенч да се види с Бърич и да му предложи отново стария пост. И още, и още… Той белеше втвърдилата се кора от спомените ми и връщаше в ума ми старите лица. Домъчня ми за Бъкип и не можех да се сдържа да не задавам въпроси. Когато изчерпахме всички хора, за които да клюкарстваме, го разведох из къщата и градината. Все едно бяхме две стари лелки и едната е дошла на гости. Показах му кокошките и брезите, разсада в градината. Показах му работния си сайвант, където правех боите и цветните мастила, които Хеп носеше да продава на пазара. Те поне го изненадаха.