Брендон Сандерсон - Спиращият войната

— Е, стари приятелю? — попита Деделин. — Имаш ли някакъв съвет за мен?

Генерал Ярда поклати глава.

— Война иде, ваше величество. Усещам я във ветровете и я чета в донесенията на шпионите ни. Халандрен все още ни смята за бунтовници, а проходите ни към Севера са твърде изкушаващи. Ще нападнат.

— Тогава не би трябвало да я пращам — каза Деделин и отново се загледа през прозореца. Дворът гъмжеше от хора в кожи и наметала: идваха на пазар.

— Не можем да спрем войната, ваше величество — рече Ярда.

— Но… можем да я забавим.

Деделин се обърна.

Ярда пристъпи напред и заговори тихо.

— Моментът не е добър. Бойците ни още не са се съвзели от набезите на Вендис миналата есен, а и с пожарите в зърнохранилището тази зима… — Поклати глава. — Не можем да си позволим да се въвлечем в отбранителна война през лятото. Най-добрият ни съюзник срещу Халандрен е снегът. Не можем да позволим този конфликт да възникне по техните условия. Направим ли го, загиваме.

Думите му бяха съвсем разумни.

— Ваше величество — продължи Ядра, — те очакват да нарушим договора като повод за нападение. Ако се раздвижим първи, ще ударят.

— Ако спазим договора, пак ще ударят — каза Деделин.

— Но по-късно. Може би месеци по-късно. Знаем колко мудна е политиката на Халандрен. Ако спазваме договора, ще има разисквания и спорове. Ако продължат до снеговете, ще сме си спечелили времето, от което така ужасно се нуждаем.

Всичко беше съвсем разумно. Жестоко, искрено разумно. През всичките тези години Деделин беше увъртал и печелил време, докато гледаше как дворът на Халандрен става все по-нападателен, все по-възбуден. Всяка година се надигаха гласове за „нападение над бунтовните идрианци“, живеещи горе в планинските земи. Всяка година тези гласове ставаха все по-гръмки и многобройни. Всяка година миролюбивата политика на Деделин задържаше войските им. Беше се надявал, че бунтовническият водач Вахр и неговите разколници от Пан Кал ще отвличат вниманието от Идрис, но Вахр беше пленен, а тъй наречената му „армия“ — разпръсната. Действията му само бяха накарали Халандрен да се съсредоточи повече върху враговете си.

Мирът нямаше да изтрае дълго. Не и след като Идрис беше съзрял, не и с търговските пътища, които бяха толкова ценни. Не и със сегашното им гъмжило от богове, които изглеждаха много по-капризни от предшествениците си. Знаеше всичко това. Но също тъй знаеше, че нарушаването на договора ще е глупаво. Когато си хвърлен в бърлогата на звяр, не провокираш яростта му.

Ярда застана до него при прозореца и се загледа навън. Беше суров мъж, роден от сурови зими. Но също тъй беше един от най-добрите мъже, които Деделин бе познавал — отчасти кралят копнееше да омъжи Вивена за сина на генерала.

Това беше глупост. Деделин винаги беше знаел, че този ден ще дойде. Сам беше съставил договора и той отреждаше дъщеря му да се омъжи за Бога крал. Халандрен имаше нужда от дъщеря с кралска кръв, която да подсили традиционната кръвна линия в монархията им. Беше нещо, за което покварените и суетни хора от низините отдавна ламтяха, и само тази изрична клауза в договора беше спасила Идрис през тези двайсет години.

Този договор беше първият официален акт в царуването на Деделин, сключен трескаво след убийството на баща му. Деделин скръцна със зъби. Колко бързо се беше преклонил пред капризите на враговете си. И все пак щеше да го направи отново. Един идриански монарх щеше да направи всичко за народа си. Това бе една от големите разлики между Идрис и Халандрен.

— Ако я изпратим, Ярда — каза Деделин, — пращаме я на смърт.

— Може би няма да ѝ посегнат — отрони Ярда след дълго мълчание.

— Знаеш много добре. Първото, което ще направят, когато дойде войната, ще е да я използват срещу мен. Това е Халандрен . Те канят Пробуждащи в палатите си, в името на Аустре!

Ярда пак помълча, после поклати глава.

— Според последните донесения армията им е нараснала с около четирийсет хиляди Безжизнени.

„Господи боже на Цветовете“, помисли Деделин и отново хвърли поглед през рамо към писмото. Двайсет и вторият рожден ден на Вивена беше дошъл и условията на договора постановяваха, че Деделин не може да чака повече.

— Пращането на Вивена е лош план, но е единственият ни план — рече Ярда. — С повече време, знам, че мога да привлека Тетрадел за нашата кауза — те мразят Халандрен след Велебран. И сигурно бих могъл да насъскам разбитата бунтовническа фракция на Вахр в самия Халандрен. Най-малкото ще можем да строим, да събираме припаси, да живеем още година. — Ярда се обърна към краля. — Ако не пратим принцесата на Халандрен, ще се приеме, че войната е по наша вина. Кой ще ни подкрепи? Ще искат да им се обясни защо сме отказали да изпълним договора, написан от собствения ни крал!