Дэвид Геммел - Гибелта на царете

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Геммел - Гибелта на царете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: ИнфоДАР, Жанр: Фэнтези, Исторические приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гибелта на царете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гибелта на царете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Древният свят се разкъсва от вражди, а на бойното поле пред портите на Троя се струпват верните на цар Агамемнон войски. Дейвид стените на Златния град Приам очаква развръзката на конфликта, възложил всичките си надежди на двама герои: любимия му син Хектор и страховития Хеликаон.
Войната започва. И докато враговете се опияняват от жаждата си за кръв, те знаят, че някои от тях — мъже и жени — ще станат герои: герои, които ще живеят вечно в историите, отекващи през вековете…
Трилогията, която започва с "Повелителят на сребърния лък" и продължава с "Гръмотевичния щит", е вълнуващ нов прочит на мита за Троя, познат ни от Омировата "Илиада". В нея Дейвид Гемел успява по великолепен начин да вплете история, митове, легенди и собственото си въображение, за да създаде една алтернативна история, не по-малко жива и цветна от истинската.
"Троя" е последната завършена творба на Дейвид Гемел преди ненавременната му смърт. Тя го затвърждава като един от най-обичаните и уважавани автори на фентъзи от раждането на жанра до днес и е достоен епитаф на забележителната му кариера.
Дейвид Гемел (1948–2006) е един от най-обичаните майстори на героичното фентъзи. Автор е на над 30 книги в жанра. Светът го загуби на 28 юли 2006 г., две седмици след сърдечна операция.

Гибелта на царете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гибелта на царете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Докато императорът разказваше историята си, още тежковъоръжени хити влязоха тихо в мегарона . Агамемнон се огледа наоколо и Ксандер видя, че лицето му е бледо, а очите — диви, докато гледаше как с всеки удар на сърцето от амбициите му не остава нищо.

Тудалияс се изправи и гласът му стана по-мрачен:

— Обявявам, че градът ще бъде разрушен — заяви той. — Ще бъде раздробен, камък по камък, след което самите камъни ще бъдат натрошени. Този град на мрака ще изчезне от земята.

Идоменей пристъпи напред.

— Не ме интересуват историите ти, нито Троя и съдбата й — изсъска срещу императора. — Дойдох само заради прословутите богатства на Приам. Това ни се полага. Не можеш да ни лишиш от плячката ни!

— А ти си? — попита императорът презрително.

— Идоменей, цар на Крит — отвърна мъжът, кипящ от гняв.

Императорът махна с ръка в знак, че ги разпуска.

— Вървете, дребни царчета, потърсете плячката си, но я пренесете на корабите си бързо. Всяка галера, която още се намира в Залива на Херкулес на разсъмване, ще бъде превзета, а екипажът й — обезглавен.

Той се обърна и даде кратка заповед на родния си език, след което излезе гордо от мегарона . Свитата му го последва, но другите хитски войни останаха.

Агамемнон изглеждаше по-малък, сякаш смален от неговото презрение. Той се огледа из залата и очите му, пълни с гняв, се спряха на Ксандер.

— Ти! — извика той. — Лечителю! Заведи ме в съкровищницата на Приам!

За момент Ксандер остана неподвижен, после Мерионес го побутна леко и той отвърна:

— Да, царю.

Знаеше къде се намира съкровищницата. Това не беше тайна. Поведе царете по един коридор в задната част на мегарона , после надолу по дълго стълбище. Тръгнаха по протежението на широк коридор дълбоко под земята. Над главите им от двете страни на тунела изсечените в камъка форми се взираха в тях — митични зверове със зъби и нокти, чиито очи проблясваха, заслепени от светлината на факлата.

Коридорът свършваше в кръгла зала. Ксандер, Мерионес, тримата царе и тяхната стража се струпаха вътре. Ксандер забеляза силната животинска миризма. Пред тях имаше врата, пищно украсена с бронз, рог и слонова кост. В дните на Приам тя се пазеше от шестима орли. Сега нямаше стражи, само просто резе от дъб и бронз спираше натрапниците.

Помощникът на царя, Клейтос, изтича напред и вдигна резето. Отвори врата и Агамемнон влезе вътре. Разнесе се остра миризма и Ксандер сбърчи нос.

Царят-войн влезе в мрака на съкровищницата на Приам, последван от Идоменей и Менелай, после и тримата спряха. Разнесе се изумено ахване, а след това порой от ругатни. Ксандер се промъкна до отворената врата, за да види какво става вътре.

Дузина коне примигваха насреща им на светлината на факлите. Пристъпяха нервно в купчини изпражнения, които покриваха пода, и острата миризма от стаята стана дори по-силна.

Агамемнон изруга и сграбчи факла от един войник. Проби си път между животните в търсене на съкровището. Оглеждаше се като обезумял из ниската квадратна стая, последван от Идоменей и Менелай. Помещението бе празно с изключение на конете и изпражненията им. Единствено в далечния му ъгъл откриха два прашасали бокала и голяма дървена ракла, чийто похлупак бе отворен. Агамемнон стигна до нея и извади три медника, които хвърли на каменния под. Гласът му бе изпълнен с гняв, когато се обърна към други царе.

— Хеликаон! — изрева той. — Подпалвача е откраднал съкровището на Приам изпод носовете ни!

Менелай се намръщи.

— Но, братко, това е невъзможно! — каза нервно. — Как би могъл да го изнесе от града?

— Той и екипажът му вероятно са го спуснали от северната стена през нощта — предположи Агамемнон. — Затова въжето бе срязано! За да попречи на всеки, който се опита да ги последва и да им го отнеме! Вече са се отдалечили значително на борда на „Ксантос”.

— Това е най-бързият кораб във Великата зеленина — добави Менелай отчаяно. — Никога няма да успеем да го настигнем.

— Ще успеем, ако знаем накъде е тръгнал Хеликаон! — извика Агамемнон, обърна се към Ксандер и го сграбчи за туниката. — Кажи ни, момче — изръмжа в лицето му. — Хитите няма да спасят ранените ти приятели. Няма да ги е грижа дали ще живеят или ще умрат! Кажи ни къде отива Хеликаон или ще накарам да ги нарежат на парчета един по един пред очите ти!

Ксандер се огледа трескаво наоколо, но не можа да види защитника си Мерионес, само лицата на тримата царе, взиращи се алчно в него.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гибелта на царете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гибелта на царете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дэвид Геммел - Белый Волк
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Мечи Дня и Ночи
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Полуночный Сокол
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Царь Каменных Врат
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Македонский Лев
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Сипстрасси
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Волчье Логово
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Великое заклятие
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Рыцари темного леса
Дэвид Геммел
Дэвид Геммел - Оседлавший Бурю
Дэвид Геммел
Отзывы о книге «Гибелта на царете»

Обсуждение, отзывы о книге «Гибелта на царете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x