Алексей Пехов - Виелица на сенките

Здесь есть возможность читать онлайн «Алексей Пехов - Виелица на сенките» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Издательство: @Фен превод, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Виелица на сенките: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Виелица на сенките»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Величествените гори на Заграбия крият под короните на своите златолисти изоставените градове на загинали раси, селищата на войнствените орки, легендарния Лабиринт и гробниците на Костните дворци. Подземните катакомби пазят в своите мрачни дълбини тайни от Тъмната епоха. Страшно е да си помислиш какво очаква всеки, от глупост осмелил се да наруши покоя на това място. Но там, където героят не може да мине, ще го направи майсторът-крадец. Дали на Гарет, научил се да танцува със сенките, е съдено да направи това, което е неподвласно на героя — да вземе легендарния Рог на дъгата и да се измъкне от Заграбия?… А засега Злото е надвиснало над кралството, армиите на враговете настъпват, а разклатеното равновесие е на път да пробуди виелица на сенките…

Виелица на сенките — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Виелица на сенките», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Еграсса пееше много добре, песента се лееше тихо и красиво. Думите бягаха, когато кипеше далечната битка, струните плачеха, когато Ръката на орките умираше, оставяйки на роднината-елф и кръвен враг последен съвет.

Г’далът издаде последен жален акорд и над поляната се възцари угнетяваща тишина.

— Красива легенда — прошепна най-накрая Делер.

— Не е чудно, че елфите не харесват особено тази песен. Милорд Алистан е прав — вашата раса е представена не в най-добрата светлина — каза Мумр.

— Затова пък орките са изкарани прекалено благородни — с презрителна гримаса отвърна Миралисса.

— „Не в най-добрата светлина…“, „прекалено благородни…“ — проточи Кли-кли. — Това е просто една глупава песен, всъщност нищо подобно не се е случило!

— Защо реши, че не се е случило? — Делер се протегна на походното си одеяло и широко се прозя.

— Защото това е просто легенда, Делер. Легенда, в която няма нито капка истина. Когато елфите се появили в Златната гора, не е имало никакви разговори. Орките веднага налетели на бой. И със сигурност никой не е наричал другия „приятелю“.

— Но Елдониесса наистина е съществувал. Той е бил първият и последен Единен крал на нашия народ — леко охлади разгорещения Кли-кли Миралисса. — Неговите деца са създали Домовете на елфите.

— А Аргад е живял осемстотин години по-късно, и се знае, че почти е стигнал до Листва, вие с неимоверни усилия сте успели да отблъснете армията му на самата граница на Черната гора — подсмихна се гоблинът. — А хората се появили в Сиала хиляда и седемстотин години след описаните събития, така че Елдониесса, Аргад и човекът няма как да са се срещали помежду си. И елфите в никакъв случай не са такива идиоти, че да правят върховете на стрелите си от злато. Това не е нищо повече от легенда, треш Миралисса.

— Но признай, Кли-кли, че е красива — казах аз.

— Красива е — благосклонно кимна малкият шут. — Освен това и много поучителна.

— Поучителна? И на какво учи, гоблине? — Алистан Маркауз разръчка огъня с пръчка.

— На това, че не трябва да разчиташ на хората и да им се доверяваш, иначе можеш да загубиш дома си завинаги — отвърна гоблинът.

Никой не тръгна да спори и да възразява. Този път кралският глупак беше абсолютно прав: дай ни възможност и ще избием всичките си врагове, после приятелите си, а накрая и един друг ще се избием.

* * *

През нощта отново ме споходиха кошмари и в един момент, когато обърканите сънища препълниха главата ми, аз отворих очи. Утрото вече настъпваше, но всички още спяха, ако не броим Фенерджията. Халас и Делер хъркаха, прехвърлили задълженията си на плещите на безотказния Мумр. Воинът забеляза, че се събудих, и мълчаливо ми кимна. Известно време лежах, изненадан, че Миралисса не бърза да става и да буди другите. Дали елфийката не беше решила да даде почивка на отряда преди последния преход към Храд Спайн? Напълно вероятно.

Някъде от края на поляната долетя тихото мърморене на Кли-кли. Гоблинът обикаляше покрай самата гора и си тананикаше някаква песничка. Излиза, че не само аз не мога да спя.

— Какво си пееш? — попитах, приближавайки към него. — Ще събудиш другите.

— Аз тихичко. Искаш ли ягоди? — Кли-кли ми протегна шапката на Делер, пълна догоре с набрани ягоди.

— А Делер знае ли, че използваш любимата му шапка по такъв начин? — попитах скептично, но си взех от предложените ягоди. От тях се носеше невероятен аромат и просто не можах да устоя.

— Мислиш, че нашето джудже може да се разстрои? — замислено изду устни Кли-кли и хвърли бърз поглед към спящия Делер.

— Колко си проницателен, Кли-кли — подсмихнах се аз и взех от шапката още една шепа ягоди.

— Ти пак стенеше на сън, Танцуващ. Лоши сънища?

— Вероятно — небрежно свих рамене аз. — За щастие, в последно време почти не помня сънищата си.

— Това не ми харесва — намръщи се гоблинът. — Май някой не иска да ги помниш.

— И кой ще е този някой?

— Господарят, например. Или слугинята му — Лафреса.

— Знаеш как да зарадваш приятелите си — казах на Кли-кли. — Ела да запалим огъня, другите още спят.

— Ти върви. Аз първо ще доям ягодите и ще върна шапката на Делер.

— М-м-м… Кли-кли, нима не виждаш, че отвътре шапката е изцапана със сок? Смачкал си половината ягоди!

— Наистина? Май не помислих за това — гоблинът замислено огледа сътвореното от него. — Според мен като е изцапана с ягоди, шапката е малко по-вкусна, отколкото обикновено. Дали да не я измия в потока?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Виелица на сенките»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Виелица на сенките» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Алексей Пехов - Джанга с тенями
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Тень ингениума
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Летос
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Созерцатель
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Синее пламя
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Аутодафе
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Основатель
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Искра и ветер
Алексей Пехов
Отзывы о книге «Виелица на сенките»

Обсуждение, отзывы о книге «Виелица на сенките» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x