Алексей Пехов - Виелица на сенките

Здесь есть возможность читать онлайн «Алексей Пехов - Виелица на сенките» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Издательство: @Фен превод, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Виелица на сенките: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Виелица на сенките»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Величествените гори на Заграбия крият под короните на своите златолисти изоставените градове на загинали раси, селищата на войнствените орки, легендарния Лабиринт и гробниците на Костните дворци. Подземните катакомби пазят в своите мрачни дълбини тайни от Тъмната епоха. Страшно е да си помислиш какво очаква всеки, от глупост осмелил се да наруши покоя на това място. Но там, където героят не може да мине, ще го направи майсторът-крадец. Дали на Гарет, научил се да танцува със сенките, е съдено да направи това, което е неподвласно на героя — да вземе легендарния Рог на дъгата и да се измъкне от Заграбия?… А засега Злото е надвиснало над кралството, армиите на враговете настъпват, а разклатеното равновесие е на път да пробуди виелица на сенките…

Виелица на сенките — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Виелица на сенките», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Само зяпат — довърши Халас след Делер.

— Точно така — по изключение се съгласи с него джуджето.

Но духовете далеч не бяха всичко, което обитаваше нощна Заграбия. Веднъж видяхме как въздухът в гората сякаш гори. Хиляди светулки плуваха между дърветата и мигаха в изумрудено, тюркоазено и червено. Кли-кли хвана десетина от тези безобидни създания и ги сложи на раменете си. Няколко минути гоблинът светеше като някакъв светец от историите на жреците, след това на светулките им доскуча да се возят на кралския шут и те излетяха като някакъв ярък жив калейдоскоп към своите събратя.

Нощта беше времето на совите, безшумно носещи се в лунната светлина над горските поляни. Птиците търсеха храна, вслушвайки се в звуците, идващи от тревата. Нощта беше времето и на вълците — на няколко пъти чувахме далечния им вой. Нощта беше времето и на същества, чиито имена не знаех. Крясъци на нощни птици, повече приличащи на смях на луд, ревове, миризми, чуруликане, ръмжене. В нощта живееха най-различни същества и не всички бяха благоразположени към неканени гости. Четири пъти Еграсса и Миралисса ни отвеждаха встрани от пътеката и ние, скрити, чакахме опасността да отмине. Какво ни заплашваше и от какво се криехме в храстите, елфите така и не си дадоха труда да ни обяснят. Но в такива моменти дори неспокойният гоблин и скандалният гном утихваха и изпълняваха всички заповеди на елфите.

Нощем Заграбия беше многоцветна. Ярка и сочна. Изумрудено свежа, тюркоазено мека, ледено синя, сладко огнена, отровно светлозелена. Припламващата тук-там студена светлина придаваше на гората приказност и омайваща красота. Светулки преливаха във всички цветове на дъгата, гигантска паяжина светеше в синьо, докато тялото на паяка в средата й лилавееше (по размери той спокойно можеше да се конкурира с тиква), изгнили пънове фосфоресцираха в зелено, изумрудени шапки на гигантски гъби, под които човек спокойно би могъл да се скрие от дъжда, пулсираха със синьо-оранжево сияние. Розови отблясъци се отразяваха във водата и блуждаеха в клоните на върбите край езерото. Студени пламъци от скитащи огньове, сини искри в короните на дърветата, проблясващи очи на нощни духове, миризма на гора, на трева, на влажна земя, на гниещи листа, на борови иглички и смола, мед и чисти ручеи. Каквото и да бях казал на Кли-кли за деня, но дивата и с нищо несравнима нощна красота на горите на Заграбия ме потресе. Но най-често нощем Заграбия беше почти черна и тогава трябваше да вървим под бледо-сребристата светлина на луната.

Привечер на петия ден по тясната пътечка, лъкатушеща между обрасли с мъх лиственици, ние излязохме при Златната гора.

— Слава на боговете! — Фенерджията с облекчение хвърли раницата на земята. — Май му се вижда края!

— Прав си, Мумр — отвърна Миралисса. — Оттук до Храд Спайн е ден и половина път.

От нейните думи стомахът ми се сви. Ето го! Почти стигнахме! Това, което до преди два часа ми изглеждаше толкова далечно и недостижимо, сега вече беше на само два дни път.

— Гора като гора — Халас презрително погледна към дърветата със златисти листа. — Първите вечно се мислят за избрани! Направо да си помисли човек, че и лайното им е златно!

— Надявам се, че никога няма да ти се отдаде възможност да ги попиташ лично, Халас — ехидно се усмихна Змиорката. — Орките не са склонни да отговарят на такива въпроси.

— Хайде, трябва да продължим пътя си — милорд Алистан си свали ботуша, изтръска някакво камъче и отново го обу.

Наричаха Златната гора златна, защото освен най-обикновени дървета, тук растяха и златолисти. Те бяха величествени гиганти с тъмно оранжеви стволове и широки листа, които изглеждаха като излети от чисто злато. Златолистите растяха единствено тук, в Златната гора, и тяхната дървесина се ценеше много във всички Северни земи, да не говорим за такива страни като двете Империи и Султаната. Ако орките уловяха някой дървосекач, първо му отсичаха ръцете със собствената му брадва, и едва след това правеха всички останали ужасни неща.

— Трябва да видиш, Гарет, колко е красива Златната гора през есента! — разчувства се Кли-кли.

— Ти бил ли си тук преди? — попита го Делер.

Кли-кли с театрално презрение погледна джуджето:

— За сведение на някои присъстващи, Златната гора е моята родина. Тя се простира чак до Планините на джуджетата — това е цялата източна Заграбия, така че няма защо да се изненадваш, че знам как изглежда през есента.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Виелица на сенките»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Виелица на сенките» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Алексей Пехов - Джанга с тенями
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Тень ингениума
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Летос
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Созерцатель
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Синее пламя
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Аутодафе
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Основатель
Алексей Пехов
Алексей Пехов - Искра и ветер
Алексей Пехов
Отзывы о книге «Виелица на сенките»

Обсуждение, отзывы о книге «Виелица на сенките» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x