Алексей Пехов - Виелица на сенките

Златните стрели елфите почитат,
Орките бронза признават,
Гора Златна и Черна гора,
Студена е песента на клоните.

Елфите с краля начело дошли,
Орките ги водел Аргад,
И един срещу друг, очи в очи,
Ръката с краля стоят.

„Това е нашата гора — казал кралят. —
Върнете се, приятели,
Кожата на орките няма да остане цяла,
Ако в кожата стрела стърчи!“

„Думите няма да ти заместят бойците —
Отвърнал му Ръката: —
Моите са две хиляди, а твоите —
Двеста нямат дори!

Твърдостта на остриетата решава съдбата,
Бронзът ще господства тук!
Ще вземем плячка, ще вземем гората,
Златото е мек метал!“

Елдониесса, елфийският крал,
Дълго и странно мълчал,
После усмихнал се кралят на врага
И показал своя колчан.

„А къде са стрелите — попитал Аргад. —
Нима се предаваш?“
Засмял се кралят: — „Мечтай си, Ръка!
Но жалко за мечтите ти!

Чуваш ли, Аргад, роговете?
Прах ботушите вдигат,
Идват хората, облечени в брони,
И вашето време идва!

Обичате бронза? Той е по-здрав —
Самата истина каза, Ръка…
Но златото е по-добро. Златото от стрелите
Замених за силата на хората.“

Стояли орките, вдигнали щитове,
Сгъстили своя строй,
Мълчал Ръката, с лице потъмняло,
А усмихвал се кралят.

„Ти си глупав елф. — Думите на Аргад
Режели като меч. —
Наистина ли вярваш, че след като се разправиш с нас,
Хората ще те пощадят?!“

… Ревяла яростта, гърмял металът,
Острие намирало острие…
Аргад, получил дванайсет рани,
Паднал. И да стане не могъл.

Над него навел се елфийският крал:
„Ръка, защо мълчиш?“
„Благодаря, кралю, но хубаво ми е да лежа,
Златото е мек метал.

Ще кажа малко, а смъртта ще добави
Цената на моите думи:
Дори да си слаб, а врагът — силен —
По-добре е сам да защитаваш своя дом!“ —

Приключил, очи изцъклил…
И замрял — да диша забравил.
„Сбогом, Ръка на орките — казал кралят. —
Но как да разбирам твоите думи?“

„Тежка битка — казал човекът.
Загубих много от моите,
Орките са упорити, а бронза сече го,
Уви, не всеки метал.“

„Благодарни сме — отвърнал кралят.
Няма да забравим услугата…“
„За вас сме слуги? — попитал човекът.
Отговори ми, елфийски приятелю!

Наемникът добър е, когато трябва да коли,
Плячкосва и граби…
Когато е до теб, кучето и то
Чест по-голяма отдава!“

„Платихме ви!“ „И ние се бихме!“
„Какво искате тогава?
Още пари? Добре, ето ви!
Не сме толкова стиснати!“

Ухилил се тогава войникът-човек,
С насмешка на елфа той казал:
„Няма нужда. Ще вземем всичко.
Златото е мек метал.“ 1 1 Стихове на Вячеслав Доронин.