Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Наместо тях в началото на насипа хората бяха струпали сламени покриви, строшени каруци и столове, дори сламени чучела. Тези купчини щяха да пламнат като огнена преграда пред настъпващите хали, но и огнената стена едва ли щеше да ги забави повече от час-два.

Сред купчините боклуци лежаха няколко огромни глави на хали с широко зейнали уста. Боренсон позна една от тях — на злата магесница, която предвождаше първото нападение срещу града, — както и на още няколко чудовища. Устата им бяха натъпкани със сетивни пипала, изрязани от други мъртви хали, от които над полето се стелеше миризма на изгнил чесън.

Полето пред насипа беше покрито със слама: сигурен знак, че хората на Хондлър бяха замаскирали с нея калтропи — метални шипове за пробиване на конски копита.

„Но може ли калтроп да спре хала?“, запита се Боренсон. Вгледа се още по-внимателно и видя през сламата да стърчат извити метални остриета, поне пет пъти по-големи от нормален калтроп.

„Къде са намерили толкова много метал?“, учуди се той и в същия момент си спомни за десетките хиляди брадви и пръти, останали преди седмица след халите.

Продължиха към града. Няколко лъча на залязващото слънце успяха да се промъкнат през пушеците. Хората върху градските стени оглеждаха новодошлите. Мъже с ярки шлемове; стиснали решително челюсти старици с побелели коси; пребледнели от страх момчета. Изтощените им лица напомняха нападали върху поле от сажди листа.

Вратите на замъка, както и някои от кулите, бяха съборени, но камъните бяха струпани като барикади по насипа. Тяхното предназначение не беше да спрат, а само да забавят халите и да дадат по този начин възможност на стрелците да се прицелят по-добре.

По стените бяха поставени дървени платформи, а в езерото плаваха салове, върху които, както и по кулите, бяха поставени метателни машини, невиждани досега в Роуфхейвън. До всяка от тях имаше по двама стрелци от Хиърдън с лъкове от гъвкава стомана. Тези зад тях бяха въоръжени с рогови лъкове от Индопал. По стените на замъка също бяха разположени стрелци.

— Хондлър трябва да е събрал стрелците от всички замъци в радиус сто мили! — възкликна Мирима.

— Двеста — поправи я Сарка Каул. — Макар да не е от голяма полза.

Сърцето на Боренсон се бе свило от лоши предчувствия.

„Защо Габорн накара хората да се съберат тук?“, запита се той. Само чудо бе спасило града при първото нападение. Единствено Земния крал, който успя да призове един световен червей в негова защита, бе успял да отблъсне обсадата. Купчината пръст все още се издигаше като кратер около дупката на червея на няколкостотин разкрача на север.

„Може би — каза си Боренсон — Габорн отново се надява на чудо.“

Стигнаха до градската „врата“ — разстоянието между две купчини струпани боклуци, на едната от които се бе покачил маршал Хондлър и се взираше на юг. В краката му лежаха вонящи сетивни пипала, а гнусни парчета плът на хали висяха като талисмани по стените на замъка.

— Здравейте, сър Боренсон, Мирима и… кой е вашият приятел? — поздрави ги унило Хондлър. — Някакви новини от юг?

Гласът му бе странно висок, а движенията му необичайно забързани. Боренсон разбра, че е взел няколко дара на метаболизъм, което означаваше, че може да укроти речта си само с големи усилия.

— Халите настъпват — отвърна Боренсон. — Но това и сам можеш да видиш.

— Няма ли следа от Земния крал? — запита с дрезгав глас Хондлър, сякаш за да потисне страха си.

— Никаква — каза Боренсон. — Както и никаква друга утеха.

— Даровете ти са непокътнати — обърна се Хондлър към Боренсон. — Вчера накарах твоя облекчител да ти прехвърли още, разчитайки, че ще се върнеш.

— Получих ги — потвърди Боренсон, — но малко късно. Да не искаш да кажеш, че моите Посветители са все още тук, в Карис?

Новината го потресе. Милиони хали напредваха към града и неговите Посветители щяха да са абсолютно безпомощни срещу тях.

— Да — отвърна Хондлър. — Надявахме се да ги измъкнем, но се наложи да прекараме с лодките болните, жените и децата. Не останаха свободни лодки за Посветители. Ще защитаваме Карис, каквото е задължението на Владетелите на руни, така че халите ще успеят да достигнат до нашите Посветители само през труповете ни.

— Това място е смъртоносен капан, да знаеш — заяви Боренсон.

— Назови ми по-добре защитен замък в цяла Мистария — възрази Хондлър. И имаше право.

— Имате ли копия? Бихме могли да направим едно последно сражение на бойното поле.