Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Преди още да е свършил, над главите им прелетяха грий — издаваха звуци като скърцащи старчески стави. Земята затрепери и той бързо се обърна на юг. Само на две мили от селото дърветата пращяха и падаха.

По склоновете на долината вече бушуваха два пожара. Във въздуха се виеха червени и жълти стълбове, поглъщащи цели дъбове. Горещината удряше в лицето, пукаха клони и съскаха вейки. Но в средата на клисурата тревата и храстите само тлееха.

„Трябваше да сме тук преди час, с ведра с масло и катран“ — помисли си Габорн.

За миг дори едва не съжали, че си няма огнетъкач.

Халите бяха на две мили разстояние, после — само на една. Фронтът на походния им строй изпълни долината от северния склон до южния. Далеч на северозапад проехтя самотен боен рог — сигнал, че зад вражеската линия е останала воинска част.

Габорн разбра какво е станало.

Мъжете, носещи пипалата, бяха отрязани, явно изненадани от скоростта на халите. Габорн помириса дланите си. По тях още бе останала от онази миризма на чесън и гнило, която според Ейвран беше предсмъртният вик на халите. Надяваше се, че по ръцете на хората с него е полепнало достатъчно от нея, за да предизвика у чудовищата поне малко трепет.

— Дръжте позициите, господа! — извика Габорн.

Воините, яхнали конете си, бяха оформили плътна редица на петдесет разкрача от каменната стена. Ако заповядаше щурм, подсилените коне лесно щяха да прескочат зида.

Някои от рицарите започнаха да снишават пиките си. Други вече бяха изпънали лъковете си.

От хълмовете лъхна лек ветрец, разлюля пламъците и му вдъхна малко надежда. Люшна се огненочервена стена, облиза земята и образува ниска огнена пелена под дърветата.

Но също толкова бързо вятърът секна.

Той зърна първите сиво-черни туловища между стволовете на дъбовете. Халите стегнаха редици, образувайки стена с ширина от половин миля. Оръженоска до оръженоска газеха, насочили напред гигантските си кристални геги и славни чукове.

Да се атакува този строй щеше да е самоубийствено. Халите с камъни зад първата редица щяха да им осигурят прикритие, докато магесниците мятаха гнусните си заклинания.

Халите настъпваха бавно, развявайки възбудено пипалата на главите си. Щом стигнеха до някое дърво, оръженоските просто снишаваха чудовищните си лопатести глави, изгребваха го с корените и оставяха широка просека през леса.

Бяха вече само на четвърт миля. Габорн се стараеше да изглежда колкото може по-смел, но земните му сетива предупреждаваха: „Бягай! Бягай!“

Всеки мъж под негова опека бе изложен на риск.

— Още не — прошепна Габорн на своята владетелка. Във Фелдъншир някои от Избраните му още лежаха в постелите си, други се нижеха мудно по моста над Донестгрий. Надяваше се да им спечели време. Всяка минута, с която забавеше халската орда, щеше да му донесе още сто спасени човешки души. — Още не.

После халите се оказаха едва на двеста крачки, почти до тлеещата линия в гората.

Не се разколебаха, не забавиха ход. Нещо повече, като че ли тръгнаха още по-бързо, щом наближиха пламъците, сякаш ги бяха очаквали.

Когато стигнаха до линията на пожара, снишиха главите си в пръстта, заораха като гигантски плугове и почнаха да гасят тлеещата шума. Пращящите, обвити в пламъци дървета западаха под напора им.

Ордата продължи невъзмутимо напред, тъпчейки през огъня. Хали засъскаха предупредително на съседките си.

— Отстъпвай! — извика Габорн.

Откъм стената от черни туловища полетя градушка от камъни. Цели канари, тежки колкото човек, западаха по първата редица.

„Встрани!“ — чу той в ума си вика на Земята и рязко пришпори коня си вляво. Точно пред него една огромна канара се стовари в ниския каменен зид на кошарата и го срина. Искри и каменни отломки изригнаха вдясно от него и удариха в редиците отзад. Пръснаха се коне и ездачи сред фонтани от кръв и разкъсана плът; болката го порази до костите, щом десетина души бяха изтръгнати от него.

Габорн погледна през рамо. Барон Уагит яздеше плътно зад него. Младежът бе изпълнил съвсем точно указанията му и само това спаси живота му. Пепелявият цвят на лицето му показваше, че Уагит съзнава колко близо е бил до смъртта.

Вляво от тях втора канара профуча през бойните редици.

Мъжете обърнаха конете и се понесоха в бесен бяг.