Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Тя кимна.

— Знам.

Някъде далече в леса самотен вълк зави към издигащата се луна. Падащите звезди шареха нощното небе.

Той я целуна по челото. Мирима рухна в прегръдката му като мъртва. Боренсон я задържа за миг права. Тя все още дишаше, но колко ли още щеше да издържи?

Беше късно, след полунощ. Той беше гладен и изтощен. Имаше си няколко дара, които можеха да му помогнат, но нито един на жизненост, и нямаше никаква представа колко далече е Фенрейвън.

Помисли дали да не остави Мирима и да отиде да потърси помощ. Беше едра жена и не знаеше колко далече ще може да я отнесе. Но вълкът виеше и той не смееше да я остави. Освен това знаеше, че тя няма да иска да умре сама.

И Боренсон я вдигна и я понесе.

В Дворовете на прилива последва нов трус. Вестоносци от цялата околност донесоха на Йоме сведения за понесените щети. В часовете след първата вълна се бяха сринали кулите на десетина замъка, както и един мост, свързващ два от по-големите острови.

По-тревожни бяха сведенията за щетите в бедните квартали. Там малките съборетини рухваха и се подпалваха и хората се бореха с пожарите. Още по-лошото бе, че след първия земен трус северното крайбрежие беше ударено от огромни морски вълни, които бяха преобърнали стотици лодки и бяха помели над хиляда къщи.

Нямаше как да се узнае броят на загиналите.

Пламъци огряваха града и към небето се издигаха стълбове черен дим.

Слугите и стражите от двореца на Габорн бяха избягали навън, понесли одеяла и кожи, на които да легнат. Но никой не спеше.

Дворът бе осветен от многобройни фенери. Готвачите разнасяха хляб и грамадни късове печено свинско и телешко. В желанието си да повдигнат настроението кралските менестрели решиха да засвирят.

Карнавалът, който се получи, беше зловещ.

Йоме имаше чувството, че е прокълната от Земята.

Но с притока на сведенията осъзна, че трусовете нямат нищо общо с нея. Явно опустошението бе много по-силно на десетина мили на север, където цели села бяха сравнени със земята.

В замъка се стичаха пратеници и молеха за помощ в спасяването на хора и селища. Шамбелан Уестхейвън, който изпълняваше обичайните задължения в отсъствието на краля, прехвърляше преценките по тези въпроси на Йоме.

От часове тя седеше на двора, менестрелите наоколо свиреха и пееха, а куриерите донасяха ужасни вести. С помощта на писарите и разни дребни благородници Йоме възлагаше на лордовете да помогнат на хората в усилията им да спасят каквото може и да нахранят и подслонят останалите без дом. Определяше и средства за възстановяване на разрушеното.

Само за една нощ изразходва десет пъти повече злато, отколкото баща й щеше да има за цяла година, и започна да се тревожи, че разсипва богатството на Габорн.

Нямаше никакъв опит в управлението на толкова голямо кралство. Проблемите заплашваха да я смажат. Шамбелан Уестхейвън многократно предлагаше съвета си в критични моменти. Беше компетентен човек и познаваше кралството по-добре от нея.

Нейната Дни се бе свила на земята и само я гледаше и се мъчеше да не заспи. Десетина пъти след като я беше извела от кулата, й бе благодарила от все сърце. Още не можеше да сдържи плача си и Йоме копнееше да й даде утеха.

Дни явно се безпокоеше за семейството си, само на няколко мили оттук.

Но Йоме не можеше да утеши и самата себе си. В Хиърдън се бяха появили странни трусове, преди да го напусне. Беше ги усетила отново на юг от Карис, а сега и тук, в Дворовете на прилива. Дали бяха свързани?

Габорн твърдеше, че това е послание. Че Земята изпитва болка. Но ако малките трусове бяха признак за тази болка, чудеше се Йоме, какво тогава можеше да означава това опустошително земетресение?

Интуицията й подсказваше, че тези бедствия са свързани. Мъчеше се да не мисли за това.

И така, земята се тресеше и пожарите бушуваха из града, и изведнъж през тълпата, събрала се в двора на кралската цитадела, закрачи един висок мършав схолар.

Носеше син халат с извезани по него сребърни звезди, отличаващи го като звездоброец. Имаше дълга сива брада и пронизващи очи.

Шамбелан Уестхейвън се наведе към ухото й и прошепна…

— Учителят край камината Дженес, от Стаята на звездите. Сигурно наблюдателната му кула е паднала. Но позволете да напомня на ваше величество, че не харчим средства за възстановяването на техните кули. Къщата на Разбирането винаги е била поддържана само от своите патрони.