Марисса Майер - Скарлет

Нервите дращеха в стомаха й, но тя последва Трън нагоре, обратно към хангара, и внимателно затвори тайната врата.

Когато излязоха на дневната светлина, къщата продължаваше да се извисява, необичайно спокойна и притихнала над малката градинка. Огромната Рампион седеше насред полето съвсем не на място.

Трън погледна портскрийна си и когато проговори, гласът му прозвуча разтревожено:

— Откакто пристигнахме, не е мръднала.

Той не се опита да прикрие шумните си стъпки по чакъла. Почука на вратата и всеки удар отекна по двора. Почакаха да чуят стъпки отвътре, но единственият звук, който ги посрещна, беше на кокошките, ровещи в градината.

Трън провери облата дръжка и вратата се отвори — не беше заключено.

Той прекрачи в антрето и надзърна нагоре по стълбището с дървената ламперия. Вдясно беше дневната, в която се виждаха прости, груби мебели. Вляво беше кухнята, където на масата стояха две мръсни чинии. Всички лампи бяха угасени.

— Ехо? — провикна се Трън. — Госпожице Беноа?

Синдер извика нет линка и проследи сигнала от чипа на Мишел Беноа.

— Сигналът идва отгоре — прошепна тя. Стълбите простенаха под тежестта на металния й крак. По стената бяха наредени малки екрани, на които се сменяха фотографиите на жена на средна възраст в пилотска униформа и момиче с огненочервена коса. Макар че като дете момиченцето беше бузесто и цялото в лунички, на по-скорошните снимки се виждаше една поразително красива млада жена и докато минаваха нагоре, Трън рече ниско:

— Здравей, Скарлет.

— Госпожице Беноа? — провикна се отново Синдер. Но жената или спеше много дълбоко, или те скоро щяха да се натъкнат на нещо, което Синдер знаеше, че не иска да види. Ръката й потрепери, когато бутна първата врата до стълбите и се подготви да не изпищи, ако зърне разлагащо се тяло, проснато на леглото.

Но там нямаше никакво тяло.

Точно както и в хангара, в стаята цареше пълен хаос. Дрехи и обувки, дрънкулки и одеяла, но ни следа от човешко същество. Или труп.

— Ехо?

Синдер обходи стаята с поглед и като забеляза тоалетната масичка до прозореца, сърцето й се сви. Отиде до нея, вдигна малкия чип и го показа на Трън.

— Какво е това? — попита той.

— Мишел Беноа — отвърна тя. После въздъхна и затвори нет линка.

— Искаш да кажеш, че… тя не е тук, така ли?

— Опитай се да мислиш по-бързо, де — измрънка Синдер, мина край него и излезе в коридора. Скръсти ръце на хълбок и огледа другата затворена врата — без съмнение, това пак беше спалня.

Къщата беше изоставена. Нито Мишел Беноа, нито пък внучката й бяха тук. Нямаше никой, който да им даде някакви отговори.

— И как ще проследим човек, който няма чип? — попита Трън.

— Няма как — отвърна тя. — Там е цялата работа — затова ги махат.

— Трябва да разпитаме съседите. Може да знаят нещо.

Синдер изпъшка.

— Никого няма да разпитваме. Още ни издирват, ако случайно си забравил. — Тя се взря във въртящите се снимки. Мишел Беноа и малката Скарлет гордо бяха клекнали до една леха с току-що засадени зеленчуци.

— Хайде — рече тя и изтупа ръцете си, като че ли тя беше дълбала в земята. — Да се махаме оттук, преди Рампион да е привлякла внимание. — Дъските захлопаха глухо под краката й, докато тя слезе по стълбите и зави на площадката.

Входната врата се отвори широко.

Синдер се закова на място.

Едно хубавичко момиче с медено златни къдрици се закова на място пред нея.

Очите му се разшириха — първо от изненада, а сетне, защото я разпозна. Те се спуснаха към изкуствената ръка на Синдер и цветът се източи от бузите й.

— Bonjour, мадмоазел — рече Трън.

Момичето вдигна поглед към него. Тогава очите й се извъртяха навътре към главата й и тя се свлече на плочките.

Синдер изруга и погледна назад към Трън, но той само сви рамене. Тя отново погледна припадналото момиче. Глава й беше извита под странен ъгъл на масичката в антрето, а разкрачените й крака се подаваха навън от вратата.

— Това ли е внучката й? — попита Синдер, докато скенерът й свързваше пропорциите на лицето на момичето с базата данни в мозъка й, но без никакъв резултат. Скенерът й щеше да разпознае Скарлет Беноа. — Както и да е — рече тя и тръгна бавно към проснатото тяло на момичето. Избута масичката настрани и главата й тупна на плочките.

Синдер изпълзя над нея и надникна през вратата навън. Един очукан кораб седеше на двора.

— Какви ги вършиш? — учуди се Трън.