Марисса Майер - Скарлет

— Екран, включи се.

Двата екрана над операционната маса светнаха по заповед на Трън. Този отляво показваше холограма на торс до раменете, който се въртеше и мигаше във въздуха. Сърцето на Синдер спря, когато си помисли, че това е тя, но после видя и втория екран.

„Пациент: Мишел Беноа

Операция: Вграждане на устройство за блокиране на биоелектричество в нервната система и гръбнака

Прототип: Ч.Б.

Фаза: Завършена“

Синдер приближи холографа. Раменете бяха стройни и женствени, но над брадичката нищо не се виждаше.

— Какво означава това — устройство за блокиране на биоелектричество в нервната система и гръбнака?

Синдер посочи холограмата, когато тя се завъртя с гръб към нея, и на гръбнака, точно под черепа, се появи един тъмен квадрат.

— Ето това. На мен също ми бяха имплантирали, за да не мога да използвам неволно лунната си дарба, докато порасна. Когато се имплантира на землянин, действа така, че мозъкът му не може да бъде промит от лунитяните. Ако Мишел Беноа е знаела нещо за принцеса Селена, трябвало е да разполага и с начин да се предпази, в случай че попадне в ръцете на лунитяни.

— Щом имаме технология, която може да неутрализира лудостта на лунитяните, защо всички хора нямат по едно такова устройство?

Заля я вълна на тъга. Вторият й баща, Лин Гъран, бе изобрети устройството за блокиране на биоелектричеството, но бе починал от чумата, преди да успее да види творението си като нещо повече от прототип. И макар че едва го познаваше, тя не можеше да не си помисли, че животът му бе свършил прекалено рано. Колко по-различно щеше да бъде всичко, ако той се бе спасил — не само за Пърл и за Пеони, но и за Синдер.

Тя въздъхна уморено от мислите си и каза само:

— Не знам защо.

Трън изсумтя:

— Е, това е доказателството. Принцесата наистина е била тук.

Синдер огледа отново стаята и погледът й падна на масата с машинките. Инструментите, които бяха направили от нея киборг. Трън изглежда още не ги беше забелязал, а може и да не беше разбрал за какво са били използвани. Езикът я засърбя да си признае. Може би беше редно да знае. Ако той и занапред щеше да бъде неин спътник, заслужаваше да знае коя е. Както и истинската опасност, на която го излагаше.

Но преди да успее да каже и дума, Трън проговори:

— Екран, покажи принцеса Селена.

Синдер се завъртя, а пулсът й се покачи, но онова, което я посрещна, не беше нейният единайсетгодишен образ. Онова, което видя, почти не приличаше на човек.

Трън се олюля назад и затисна устата си с ръка.

— Какво по…

Стомахът на Синдер се надигна, но тя затвори очи, за да може погнусата й да премине. Преглътна тежко и отново се осмели да погледне към екрана.

Там се виждаше снимка на дете.

Или по-скоро, каквото беше останало от него.

Беше увита в бинт от врата до кочанчето на лявото бедро. Дясната ръка и рамото й бяха оголени и кожата там на места беше на кървавочервени дупки, а на други — яркорозова и лъскава. На главата нямаше коса, а следите от изгарянията стигаха до врата и минаваха през средата на бузата й. Лявата половина от лицето й беше подута и обезобразена и само процепът на окото можеше да се види, а покрай ухото й вървеше линия от шевове, която рязко свиваше към устните й.

Синдер вдигна треперещите си пръсти към устата си и поглади кожата си. От тези белези и рани нямаше и помен. Белезите личаха единствено на бедрото и около китката й, където бяха закачени протезите й.

Как са могли да я оправят? Как е било възможно да я съшият отново?

Но всъщност Трън зададе истинския въпрос.

— Кой би причинил това на дете?

Синдер настръхна. Нищо не помнеше от страданията, които тези рани сигурно й бяха причинили. Не можеше да свърже себе си с детето.

Но въпросът на Трън увисна и се зарея в студената стая.

Кралица Левана бе сторила това.

На едно дете, което беше почти бебе.

На собствената си племенница.

И всичко това — само за да може да царува, да се възкачи на трона и да стане кралица.

Синдер стисна юмруците до тялото си и кръвта й кипна. Трън я наблюдаваше със същото мрачно изражение.

— Трябва да отидем да поговорим с Мишел Беноа — каза той и остави скалпела.

Синдер духна един кичур коса от лицето си. Духът на нейното детско Аз все още витаеше във въздуха — жертва, която се бореше да оцелее. Колко ли хора бяха помогнали, за да я спасят и да я закрилят? Колко ли пазеха тайната й? Колко ли хора бяха рискували живота си заради нейния, защото бяха повярвали, че той е по-ценен от техния? Защото бяха повярвали, че когато порасне, тя ще може да надвие Левана със силата си?