Марисса Майер - Скарлет

— Скарлет — поде отново момичето и хвана Вълка за рамото, за да отнеме част от тежестта, която падаше върху Скарлет. — Знам как изглеждат нещата от нетскрийна, но кълна се, не сме дошли тук, за да те нараним. Искам само да разбера къде е баба ти. В опасност ли е?

Скарлет преглътна. Това беше принцеса Селена. Това беше момичето, което глутницата търсеше и заради което бяха разпитвали баба й.

Момичето, което баба й беше опазила с цената на живота си.

Заедно с мъжа, двамата повдигнаха Вълка и го оставиха да лежи на земята.

— Моля те — каза Синдер. — Кажи ни къде е баба ти!

— В операта е — отвърна Скарлет. — Мъртва е.

Момичето я зяпна, но Скарлет не можа да реши дали със състрадание, или разочарование. Като се поизправи, тя долепи дланите си до гърдите на Вълка и с облекчение почувства как се надигат под ръцете й.

— Теб търсеха.

Изненадата бързо смени съчувствието на лицето на момичето.

— Хайде — обади се пак мъжът зад нея и като се наведе, хвана Скарлет под мишниците. — Трябва да тръгваме.

— Не! Не и без него! — Тя го изблъска, за да се освободи, изпълзя над безжизненото тяло на Вълка и обви главата му с ръцете си. Непознатите я изгледаха като че ли беше полудяла. — Той не е като останалите.

— Той е точно като тях! — каза мъжът. — Та той се опита да те изяде!

— Той ми спаси живота!

Непознатите отново си размениха погледи, без да могат да повярват на ушите си, а момичето сви рамене объркано.

— Добре — каза мъжът. — Ти си на кормилото. Хващай го за главата.

Той откъсна Скарлет от Вълка, а в това време момичето го хвана за китката, повдигна го на рамото си и изпъшка от усилието.

Мъжът мина отзад и хвана Вълка за краката.

— Леле, майко! — измърмори той под нос задъхано. — От какво ги правят тези момчета?

Синдер тръгна към операта толкова бавно, сякаш беше излязла на излет. Скарлет се мушна между тях, за да подкрепя — колкото можеше — корема на Вълка, и така тримата се запрепъваха тромаво през площада.

Край жената от съседната улица изникна блестящото туловище на един военен товарен кораб.

Чу се вой и от уплаха Скарлет едва не изпусна тялото на Вълка. Чувстваше се неимоверно уязвима, увила ръцете си около тялото на Вълка, с открити гърди и стомах, с болки в цялото тяло, потна, изтощена, пъплеща бавно като охлюв. По тялото й отстрани течеше кръв.

— По-добре си приготви успокоителните стрели — подметна мъжът.

— Мога да изстрелвам само по една наведнъж.

Мъжът изруга тихо, сетне ахна.

— Синдер! На десет ча…

Чу се щракване и една стреличка се заби в гърдите на мъжа на тротоара пред операта. Той се свлече на земята, още преди Скарлет да разбере, че е там.

— Дайте да приберем стрелата — обади се мъжът отзад. — Колко още ти останаха?

— Само три — задъхано рече момичето.

— Трябва да се снабдиш с нови.

— Да. Ей сега… ще се отбия… до магазина и… — Тя така и не довърши, защото тежестта беше непосилна.

Синдер се препъна и след нея всички се олюляха, а тялото на Вълка тупна тежко на земята. Скарлет се измъкна отдолу и сърцето й се сви, когато видя, че кръвта шурна от раните му, които се бяха отворили по време на бавното им пътуване.

— Вълк!

Страховит вой се надигна наоколо им. Много по-наблизо, отколкото изглеждаше преди.

— Отвори рампата! — викна момичето и изкара ума на мъжа.

— Ще ни трябват превръзки — каза Скарлет.

Момичето се изправи и отново хвана Вълка за китката.

— На кораба има превръзки! Хайде!

Мъжът изтича напред и изкрещя:

— Ико! Отваряй люка!

Скарлет чу изщракването на механизмите и електрониката забуча, когато люкът започна да се отваря и отвътре се показа гостоприемният интериор на кораба. Тя се изправи на крака, хвана Вълка за глезените и тогава видя как един мъж препускаше с големи скокове към тях, с разширени ноздри и опънати по острите му зъби устни. Това беше единият от мъжете, които я бяха отвели за първи път в килията й.

Свистене, глух звук и стрелата се заби в ръката му. Той изрева, затича се още по-бързо, но само след две крачки гневът му се стопи и той падна по лице на паважа.

— Почти стигнахме — процеди Синдер през зъби и вдигна китките на Вълка, които беше изпуснала.

Но нов вой ги поздрави от улиците, от алеите, от сенките и от мрака изскочиха огромни подскачащи фигури.

Въпреки че краката й и гърбът я боляха, а дланите й бяха хлъзгави, Скарлет се мъчеше с все сили да не изпусне глезените на Вълка.

— Идват!

— Забелязах!