Марисса Майер - Скарлет

Ако някой си правеше ремонт, той се надяваше следващата килия да е неговата.

Звукът започна отново, този път по-стържещ, а сетне един дълъг винт проби тавана и издрънча на пода в центъра на килията. След него паднаха още три.

Трън проточи врат, тъй като един от винтовете се изтърколи под леглото.

Миг след това една квадратна плоча падна с трясък, а след нея от тавана увиснаха два крака и се чу вик на изненада. Краката бяха обути в бял памучен анцуг, същия като на Трън, но за разлика от простите му бели обувки ходилата, закачени за тези крака, бяха боси.

На едното имаше кожа.

На другото — огледална метална обшивка.

Момичето изпъшка, пусна ръцете си от тавана и падна на земята в средата на килията.

Трън се облакъти на коленете си и без да се помества от сигурното си местенце до стената, се приведе напред, за да го разгледа по-добре. Момичето беше слабичко, с мургава кожа и права кафява коса. Както левият му крак, така и лявата ръка също беше изработена от метал.

Като се опомни, момичето стана и изтупа анцуга си.

— Съжалявам — промълви Трън.

Тя се извърна към него с див поглед.

— Изглежда сте се натъкнали на грешната килия. Нуждаете ли се от помощ? Бих могъл да ви упътя как да се върнете във вашата.

Тя примигна.

Трън се усмихна.

Момичето се намръщи.

Раздразнението й я разхубавяваше още повече и Трън облегна брадичка в дланите си, за да я разгледа по-добре. Никога преди не беше срещал, а още по-малко беше флиртувал с киборг. Но всяко нещо си имаше първи път.

— Килиите тук трябваше да са празни — тросна се момичето.

— Обстоятелствата бяха особени.

Тя се вгледа в него продължително със свити вежди.

— Убийство?

Усмивката му се разшири.

— Благодаря ви, но боя се, че не познахте. Аз поведох бунта на двора. — Той намести якичката си и сетне додаде: — Протестирахме срещу сапуна.

Объркването й нарасна и Трън забеляза, че тя все още стоеше в отбранителна позиция.

— Сапунът — рече той отново, като се питаше дали не го беше чула. — Много изсушава кожата.

Тя мълчеше.

— А моята е чувствителна.

Тя отвори уста. Той очакваше съчувствие, но всичко, което излезе оттам, бе едно безразлично „А“.

Като се изпъна, момичето изрита падналата плоча изпод краката си, а после се завъртя в пълен кръг, изучавайки килията. Устните й се извиха гневно.

— Ама че съм глупава — тихо каза тя и като приближи стената вляво от Трън, допря до нея ръката си. — Една стая по-натам.

Тя изведнъж замига с клепачи, като че ли очите й се бяха напълнили с прах. Като простена ядно, момичето удари няколко пъти слепоочието си с ръка.

— Вие бягате от затвора.

— Не точно в този момент — процеди тя през зъби, като силно тръскаше главата си. — Но, да, това общо взето е идеята ми. — Лицето й се озари, щом съзря порта в скута му. — Какъв модел е портскрийнът?

— Нямам никаква представа. — Той й го подаде. — Правя си портфолио със снимки на жените, които съм обичал.

Тя се отблъсна от стената, дръпна портскрийна от ръцете му и го обърна. Един от металните й пръсти се отвори и оттам се показа малка отвертка. Тя набързо отви капака от долната страна на порта.

— Какво правите?

— Ще взема видео кабела.

— За какво ви е?

— Моят е изгорял.

Тя издърпа една жълта жичка от екрана, хвърли го обратно в скута на Трън и седна на пода със скръстени крака. Трън я наблюдаваше смаяно. Тя заметна косата си на една страна и отвори панела в основата на черепа. След миг пръстите й се показаха, стиснали жица, подобна на онази, която тъкмо бе откраднала от него, но чийто край беше почернял. Лицето на момичето се разкриви, докато монтираше новия кабел.

Най-сетне тя въздъхна облекчено, затвори панела и подметна старата жица на леглото до Трън.

— Благодаря.

Той направи гримаса на отвращение и се отдръпна от жицата.

— Вие имате портскрийн в главата си?

— Нещо такова. — Момичето се изправи и отново прокара ръка по стената. — А, така вече е по-добре. Сега как да. — Думите й постепенно заглъхнаха. Тя натисна копчето в ъгъла.

Лъскавият бял панел се плъзна нагоре по стената и оттам леко и безпрепятствено се подаде писоарът. Пръстите й се мушнаха в дупката между него и стената и заопипваха.

Като се отдръпна от захвърления на леглото кабел, Трън изчисти от съзнанието си картината на момичето, което отваря панела в черепа си, отново възприе ролята на изискания джентълмен и докато то работеше, поведе незначителен разговор. Попита я за какво я бяха пъхнали зад решетките и й направи комплимент за изящната изработка на металните крайници. Но тъй като тя не му обърна внимание, за миг той се запита дали не е бил откъснат от нежната половина на човечеството вече толкова време, че да е започнал да губи очарованието си.