Сергей Лукьяненко - Нескопоското

Трикс започваше да разбира системата, по която беше построен Дилон, по-точно десният му бряг. Тесният склон на хълма при устието, беше зает от рибари, складове и алхимици — всичко, от което градът се нуждаеше и което носеше пари, но което никой жител не искаше да има под носа си и пред очите си. По-нататък се простираха жилищните квартали, които не обиждаха нито очите, нито обонянието на гражданите и които постепенно преминаваха в градини, паркове и извънградски имения. Градът, който беше стиснат в тясната речна долина, бавно растеше нагоре, по течението и започваше да обхваща и крайните квартали. И, засега, краят на това движение на един от най-големите и най-богати градове на кралството не се виждаше…

Пътищата в града, по-точно, на неговия десен бряг, също се отличаваха с необичайна подреденост и чистота. Те бяха широки — достатъчни, за да могат да се разминат две карети и се спускаха от хълмовете, надолу към реката. Улиците се пресичаха от други, по-тесни улици, които вървяха успоредно на реката. На кръстовищата много често се виждаха фонтани или паметници. Трикс, който беше свикнал да вижда как се строят първо къщите, а чак след това се мислеше усилено как да се прокарат между тях улиците, гледаше със съмнение това геометрично великолепие. Колко ли сурова и неподкупна трябва да беше градската управа, за да поддържа този ред?! Разбира се, така беше много по-удобно, отколкото улиците да криволичат и да се връщат обратно там, откъдето започваха. Но пък си намирисваше на безсърдечна тирания.

Впрочем, на левия бряг всичко беше къде-къде по-обичайно. Дори през реката, Трикс виждаше познатата бъркотия от улици, които криво-ляво се подреждаха чак пред мостовете.

— Е, чао! — малкият притежател на голямото име го дръпна за ръкава. — Чао, казах! Аха?

Трикс изгледа объркано момчето. Във всички балади и хроники, героят, когато пристигнеше в непознат град, моментално спасяваше от беда някой безпомощен жител: или гладно дете, или някоя крадла, която замеряха с камъни, или някой луд пророк, или стар, мъдър воин, или странно облечен чуждоземец, който зле говореше езика…

Всичко това поставяше началото на голямо и здраво приятелство. Благодарното дете показваше на героя града, крадлата, след като се поизмиеше, се превръщаше в писана красавица и се влюбваше в спасителя си, пророкът изричаше няколко ценни предсказания и се повличаше след героя, за да го напътства и съветва, воинът го обучаваше на тайни хватки, а чуждоземецът се оказваше принц в изгнание, който владееше майсторството на боя с такива странни предмети, в които никой не би заподозрял оръжия, като например — препарирани котки или мокри метли…

Но при него, нещата не вървяха в правилната посока…

— И къде ще отидеш? — попита Трикс.

— А? — Момчето леко се учуди. — Ще си ида у дома. Аз живея ето там… — Махна с ръка нагоре. Каменният път криволичеше между дерето и къщите на алхимиците към върха на хълма, където блестяха с белотата и красотата си покривите на богатите имения.

— Охо! — дойде ред Трикс да се учуди. — А аз си мислех, че отвъд реката…

Момчето пристъпи от крак на крак и кимна:

— Не, аз живея там, горе. Баща ми е градинарят на гилдията на майсторите на колелета.

— Нали казваше, че е музикант? — напомни му Трикс.

— Беше, докато не съсипа гласа си от пиене — кимна момчето. — Е, доскоро! Ти се биеш като истински воин. Ако се сражаваш на арената, аз ще викам за теб.

И бодро тръгна нагоре, размахвайки ръце, без да поглежда назад.

Трикс въздъхна. Това, че се сражава като истински воин, за него самия беше приятна изненада. В тази връзка можеха да се правят най-различни планове. А това, че след оръженосеца го напусна и малкото безпътно хлапе, естествено го огорчаваше. Излизаше, че никой не се интересува особено много от него. Той си помисли със странно чувство, че коварният съхерцог Сатор Гриз, в известна степен можеше да се окаже прав.

Големите градове много обичат малките момчета от провинцията. Готови са да им предоставят най-различни забавления — игри на карти и зарове, ловки и доброжелателни крадци, продавачи на древни карти, еликсири и амулети, обилно напудрени жени с уморени погледи, конни надбягвания и надбягвания с хлебарки, боеве със змейове и дресирани крокодили, уютни и задушевни таверни, където никой не пита за годините ти, ако си решил да си поръчаш една двойно препечена ракия.

Когато на момчетата им свършат парите (при срещата с крадците това става много бързо, а в разни други случаи могат да минат и няколко часа), те рядко се връщат обратно вкъщи. Най-често, решават да останат в големия град и да вземат реванш за неудачните си запознанства.