Дженнифер Арментраут - Отпор

Dayum. Богиня.

Високият луксианец, които почти не си отваряше устата, изскочи от колата. Тръгнах към него и с лекота избегнах един мълниеносен удар, но се заковах на място, когато дългата коса на Кити се вдигна от раменете й. Статичното електричество изпука край нея.

Един взрив от Извора изхвръкна от ръката й, удари луксианеца и го запрати във въздуха. Тя не спря, а продължи да го обстрелва отново и отново, докато мъжът се просна върху капака. Под неподвижното му тяло се насъбра локва блещукаща, пламнала до бяло течност.

Щом видях развоя на събитията, някои части от тялото ми настръхнаха.

Кити се обърна към мен, очите й светеха отвътре. В този миг тя приличаше на богиня, богинята на отмъщението.

Ако не беше битката, щях да те обладая до първото дърво.

Усмихна се. Ама че си… Зад теб!

Обърнах се и хванах ръката на луксианеца.

Trataaie , процеди гневно той, дамгосвайки ме като предател.

Гледай си работата. Извърнах се, стиснах го здраво, вдигнах го и го хвърлих като фризби на щастието. Луксианецът се завъртя във въздуха и срещна един телефонен стълб. Разлетяха се парченца дърво. Жиците се скъсаха, блеснаха искри.

Кити притича покрай мен и се спусна върху един луксианец, който се промъкваше зад Доусън, докато той довършваше други двама. Новодошлият се обърна към нея, изрева, хвана се за рамото и я нападна.

Момичето не помръдна.

В последната минута се приведе, заби коляно в корема му, сетне го цапардоса с ръце по главата. Изворът изпука от дланите й и се изля като водопад върху луксианеца.

Един неприятел по-малко.

Дявол да го вземе. Кити беше божествена.

Отстрани на пътя Сади се бе надигнала и приближаваше несигурно. Подпря се с ръка на капака на полицейската кола, за да се задържи.

Кити тръгна към нея. Решителността бе изписана на бледото й лице. Грабна очуканата врата на колата и замахна с нея като с бейзболна бухалка. Вратата удари Сади в гърдите и тя падна на един крак.

— Това беше, задето се държа като кучка! — Вторият удар, по гърба, я запрати напред. — А това, задето си помисли, че можеш току-тъй да ме докосваш. — Последният замах дойде фронтално и главата й отхвръкна назад. — А това беше, задето изобщо спомена името на Деймън.

Сади падна по задник, а Кейти се обърна към мен.

Ей, Кити, ти си истински варварин, всяваш страх и все пак си толкова секси.

Тя метна вратата на земята.

— Мисля, че не е мъртва.

Прилича на умряла.

Тя изви устни.

— Тя е основа. Дори не знам как да я убия, но много ми се иска да опитам.

Преди да осмисля това откровение, един луксианец се затича откъм задната част на малкия ни керван, кипящ от желание да вземе участие в нашето страхотно парти, посветено на наритването на задници. Направих крачка назад, огледах се, повиках силата в мен и в същото време забелязах идеалното оръжие.

Мощна вълна се разля извън мен, напука асфалта и захвърли полицейската кола на една страна. Колата се удари в боровете, които опасваха пътя, и сирените в миг замлъкнаха. Две от дърветата потрепериха, после се изскубнаха от земята. Дебелите корени увиснаха с буци пръст по тях, а въздухът се изпълни с аромата на богатата, древна почва.

Залегнете! , пратих съобщение аз, а Кити и Доусън се плъзнаха на земята като истински професионалисти.

Боровете полетяха над пътя подобно на гигантски простор за пране, който помете светещите фигури и те увисваха на него, а после ги прехвърли от другата страна и ги запокити сред дърветата.

Отпуснах ръце, за да се отърся от напрежението, което пълзеше по раменете ми, и пристъпих напред. Двама-трима приличаха на размазани буболечки върху стъкло, покрити от блещукаща течност. Тези нямаше скоро да станат отново, но това не важеше за други.

Кити се изправи. Изпъна се и посочи лимузината. Роланд се измъкваше навън, все още в човешкото си тяло.

— Убийте ги! — разкрещя се той и заповтаря до припадък все същите думи на родния ни език.

Поне седмина бяха невредими. Спуснах се към Доусън и Кити, но знаех, че шансовете не са на наша страна. Щяхме да причиним известни щети, да убием двама-трима тук-там, но те пак оставаха много. Твърде много.

През цялото време Ди стоеше, без да се намеси в битката, без да се притече на помощ на нас или на тях. Стоеше отстрани на пътя, свила дланите си в юмруци, и наблюдаваше как останалите луксианци ни обграждат. Вдигнах ръка и се опитах да стигна до нея. Тя трябваше да застане на наша страна. Друг начин нямаше. Колкото и да бе силно притеглянето, ние бяхме нейното семейство.