Дженнифер Арментраут - Опал

Достатъчно ми беше неприятно, че разказва истории за бебешките ми години. Не исках да го прави пред други хора. А специално пред Деймън беше хилядократно по-ужасяващо.

Очите му светнаха с интерес.

— Имате ли снимки? Моля ви, кажете, че имате снимки.

На лицето й засия широка усмивка.

— Всъщност имам! — Тя се затича към шкафа за книги в ъгъла, пълен с унизителни снимки. — Отбелязала съм всяко…

— О, я вижте часа! — Грабнах ръката на Деймън и я дръпнах. Той не помръдна. — Наистина трябва да тръгваме.

— И утре е ден — каза на мама той и й смигна. — Нали?

— Ще тръгна за работа чак в пет — засия тя.

Това не можеше да се случва. На излизане тя ме спря и ме прегърна отново.

— Наистина си красива миличка. Казвам го сериозно.

— Благодаря ти.

Аз също я стиснах.

Тя ме задържа, сякаш никога нямаше да ме пусне, а аз не възразих, тъй като имаше шанс след утрешната вечер да не се видим отново. Нуждаех се от прегръдката на мама и нямах проблем да го призная.

— Радвам се за теб — прошепна тя. — Той е добро момче.

Отвърнах й насълзена, но с усмивка:

— Знам.

— Добре — тя се отдръпна и потупа и двете ми ръце. — Вечерен час?

— Аз…

— Нямаш такъв. — За моя изненада, тя се усмихна. — Просто се дръж добре и на прави нищо, за което ще съжаляваш на сутринта. — Погледът й премина по рамото ми и тя промърмори: — Няма да е много.

— Мамо!

Тя се засмя и леко ме побутна.

— Аз съм стара, скъпа, не мъртва. А сега бягай да се забавляваш.

Тръгнах си възможно най-бързо.

— Не чу последната част, нали?

Деймън се ухили.

— О, боже…

Той изви глава назад, засмя се и стисна ръката ми.

— Хайде, милейди, каретата ви чака.

Засмях се, качихме се в Доли и заспорихме за радиото. Бяхме на средата на пътя и Деймън ме изгледа отстрани.

— Наистина си красива, котенце. Сериозен съм.

Усмихнах се и прокарах пръсти по къдриците и брадичката му.

— Благодаря ти.

Настъпи пауза.

— И на предишния бал беше красива.

Главата ми се завъртя към него.

— Наистина ли?

— Адски сериозен съм. Ядосах се, че беше с някой друг. — Засмя се на изражението ми и отново се обърна към тъмния път. Лекото ухилване обгърна сърцето ми. — Като те видях със Саймън? Исках да го пребия зверски и да те отмъкна от него.

Засмях се. Понякога забравях, че през бурните начални месеци от познанството ни малка частица от него ме беше желала.

— Та тъй. И тогава си помислих, че си красива.

Прехапах устни, надявайки се, че не си развалям гланца.

— Винаги съм те смятала за… — прелестен не звучеше съвсем подходящо за мъж, затова казах: — … много красив.

— Искаш да кажеш, че винаги си ме смятала за адски сексапилен и не си могла да откъснеш очи от мен.

— Наистина трябва да поработим върху скромността ти. — Дърветата се размазваха зад прозорците, а аз виждах собствената си усмивка в отражението. — Но как само ме ядосваш!

— Това ми е част от чара.

Изсумтях.

Балът беше на същото място, където и предишният — в училищния гимнастически салон. Доста бяхме елитарни.

Паркингът беше препълнен и тъй като вече закъснявахме, се наложи да оставим Доли в най-отдалечената част.

Деймън ме хвана за ръката и закрачихме към училището. Въздухът беше топъл, с лек намек за хладина. Нощите през май бяха доста студени тук, но нямах нужда от шал или нещо подобно, не и когато Деймън беше покрай мен. Винаги излъчваше невероятно количество топлина.

На предишния бял салонът беше украсен с декорация за есенния празник, но сега бели светлини бяха опънати по тавана и по стените и създаваха замайващо усещане за водопад. Саксии с цветя с големи листа обграждаха масите, застлани с бели ленени покривки и подредени по краищата на покрития с килим дансинг.

Музиката беше шумна и едва чувах думите на Деймън, докато той ме подбутваше напред.

Лиса се появи отникъде, грабна ръката ми и ме задърпа към дансинга. Изглеждаше страхотно в тъмносинята си рокля, която добре подчертаваше фигурата й, подобна на пясъчен часовник. На дансинга ни заобиколиха други момичета. Смехът се смеси с музиката и си помислих за клуба в Мартинсбърг и клетките.

Напълно различни светове.

Деймън се появи отново и ме отмъкна от момичетата. Беше бавен танц и ръцете му прилягаха съвършено върху талията ми. Отпуснах глава на рамото му, доволна, че той и Ди ме бяха убедили да дойда на бала. Да изляза от къщи и да дойда тук, беше страхотно, сякаш бях свалила седем тона от раменете си.