Карен Монинг - Мистерията на изчезналия амулет

Но… безценният персийски килим под мен бе започнал да тлее. Духнах нежно върху въгленчетата от изпуснатата кибритена клечка. Запали се.

Ако Сенките изобщо се кикотеха, тази го направи. Кълна се, усетих подигравката й. Наистина се надявах да греша. Наистина се надявах да не са способни на сложна мисъл.

— Изглежда, имаш нужда от помощ, Шийте зрящ — долетя през прозореца музикален баритон, не от този свят, чувствен и подсилен от страховития тътен на гръмотевица.

Все пак не беше странстващ рицар.

Беше В’лане. А аз мислех, че нещата не могат да станат по-лоши.

Не рицар, но принц. От Светлия двор на Сийли, ако може да се вярва на нещо, което той казва. И едва ли странстващ. В’лане е Секс-до-смърт-Фае. Те не бродят в търсене на приключения и романтика, те подбуждат страст.

Погледнах надолу, за да видя дали все още съм с дрехите си. С облекчение открих, че съм облечена. Кралското семейство на Фае излъчваше толкова мощна сексуалност, че тя заличаваше всеки инстинкт за самосъхранение, който имаме, замъгляваше ума на жената, провокираше еротичните й сетива отвъд всичко, което е създадена да преживее, и я превръщаше в нечовешки възбудено животно, молещо за сексуално облекчение. Първото нещо, което жената правеше, когато някой от тях се появеше, е да започне да се съблича.

В ръцете на автор на любовни романи това може да е възбуждащо, дори секси. Всъщност е ледено, ужасяващо и най-често завършва със смърт. Ако жената е оставена жива, тя става При-я — почти неспособна да реагира, пристрастена към секса с Фае.

Погледнах отново към Сянката и набързо запалих още една клечка. Ако не друго, тя ме гледаше дори още по-съсредоточено.

— Тогава ми помогни! — сопнах се аз.

— Значи ли това, че приемаш дара ми?

При първата ни среща преди няколко седмици В’лане ми предложи една мистична реликва, позната като Гривната на Круз. Жест на добра воля, заяви, в замяна на помощта ми да намерим Шинсар Дъб за неговата владетелка — Авийл, кралицата на двора Сийли. Според него гривната защитаваше този, който я носи, от различни гадости, включително от Сенките.

Според моя упорит домакин и ментор с Фае — Светли или Мрачни, винаги има уловка и те не вярват в пълното разкриване. Всъщност те изобщо не вярват в разкриването. Бихме ли разкрили намеренията си на кон, преди да го яхнем, или на крава, преди да я изядем?

Може би гривната щеше да ме спаси. Може би щеше да ме пороби.

Може би щеше да ме убие.

При последната ни среща В’лане се опита да ме изнасили на обществено място, не че да бъда изнасилена на усамотено място щеше да е по-добре. Но когато си възвърнах самоконтрола, открих, че съм почти гола насред тълпа от воайорстващи идиоти. Беше болезнен, омразен спомен. Събирах много такива напоследък.

Мама ме бе възпитала по-добре. Искам това да се отбележи за идните поколения: Рейни Лейн е добра, почтена жена.

Разказах на В’лане щедро и с ярки подробности какво ще му направя при първа възможност и точно къде ще натикам копието си, убиващо Фае — с острия като бръснач връх напред, — щом свършех. Изпъстрих ругатнята с цветущи прилагателни. Не ме биваше особено в ругаенето, но един барман получава образование независимо дали го иска.

Оставаха ми четиринайсет клечки. Запалих нова.

В’лане се изправи, сякаш беше в рамка зад Сянката. Кожата му бе от блестящо злато, очите — от чист кехлибар; беше нечовешки красив на фона на кадифената нощ. Мисля, че се носеше във въздуха. Той отметна косата си — позлатен водопад с проблясващи метални искри, спускащ се върху мъжко тяло с такова чувствено съвършенство, такова хедонистично изкушение, та нямах съмнение, че Сатаната се е смял в деня на сътворението му и смехът му е звучал точно като на В’лане сега. Когато смехът му утихна, той промърмори:

— А беше толкова сладка, когато дойде тук!

— Откъде знаеш каква съм била, когато дойдох тук? — попитах. — Откога ме наблюдаваш?

Принцът на Фае вдигна вежда, но не каза нищо.

И аз вдигнах моята. Той беше Пан, Бакхус и Луцифер, оцветен в хиляди нюанса на желание, от което можеш да умреш. Буквално.

— Защо не влезеш? — попитах сладко. Имах подозрение, което исках да изпробвам.

В’лане сви устни и беше мой ред да се смея. Баронс беше удивителен!

— Не можеш да минеш през стражите, нали? Затова ли не съм гола? — попитах. Пуснах клечката точно когато започна да пари пръстите ми и запалих нова. — Стражите да не намаляват някак твоята си…